Виктор Суворов
Последната република (17)

4

Сега да се обърнем към „най-правдивата книга за войната“. При това няма да забравяме, че самият Жуков веднъж пред многобройна публика по време на тържествен войскови парад се просва на земята.

Жуков е решил да не съобщава на народните маси за падането си.

В първото издание на мемоарите, излязло приживе на Жуков, също няма нито дума за падането на Сталин от коня. И много естествено: мракобесът Суслов е нареждал да се „реже живо месо“, като се изхвърля от шедьовъра всичко, което е „най-най“.

След смъртта на Жуков излязоха още осем издания. Но и в тях няма нито един намек за падането на Сталин.

А после дъщерята на Жуков изведнъж намери „първоначалния ръкопис“ и излезе десетото „най-правдиво“ издание, в което било включено всичко, което изрязали мракобесите. Сега всичко „най-най“ било най-сетне възстановено в текста. Сред всичките „най-най“ е разказът как Сталин паднал по време на тренировка.

Ние сме хора доверчиви. Нека се съгласим, че този епизод не е съчинен от пресметливата дъщеря на стратега или от нейните съавтори-тарикати след смъртта на стратега, а е написан от самия Жуков през първата половина на 60-те години. Или поне разказан устно от него.

Какво излиза тогава?

Тогава излиза, че Жуков е подлец.

Жуков е паднал по време на парад. Историята е зафиксирала това. Има хиляди свидетели.

Сталин е паднал по време на тренировка. Но свидетели на тези тренировки и на падането му няма. И самият Жуков не е виждал падането на Сталин. Източникът на информация за Жуков е само един — синът на Сталин Василий. Пределно удобен източник. Когато излезе първото издание на „най-правдивата история за войната“, Василий Сталин вече от седем години беше на онзи свят. Затова не можеше да възрази.

А когато групата челници на писателския труд едва е започвала да съчинява „спомените и размислите“ на Жуков, Василий Сталин е бил още жив, но те са нямали достъп до него. Той е бил в затвора. И не в кой да е, а в Лефортовския. После са го пуснали, но „като изключение от действащото законодателство“ са го пратили на заточение и именно там той е умрял.

И ето един въпрос: за какво трябва да разказва един честен човек в спомените си? За това, което се е случило с него лично, или за това, което се е случило с някого другиго? За това, което лично е преживял, или за това, което не е виждал с очите си и му е било разказано от единствен свидетел, който определено не е можел да възрази или да го опровергае?

Жуков мълчи за своето падане, а за Сталин било „дошло времето да разкаже…“. И той разказва, като знае, че книгата му ще се издава в милионни тиражи и ще се превежда на всевъзможни езици.

Всеки читател трябва да приеме едно:

— или че дъщерята на стратега е лъжкиня и печалбарка;

— или че баща й е мерзавец.

Може да приеме и двете възможности. Защото първото не изключва второто.