Виктор Суворов
Последната република (68)

3

Само опитите да нарисуваме на картата възможните летища за базиране на съветската авиация и системите за тяхното бойно обезпечение, охрана и отбрана ни водят до разбирането, че Сталин е хитрувал, като е искал коридори. Щом се е разрешал въпросът с коридорите, е щял да изникне въпросът с летищата. Та нали не можеш да изведеш в чужда страна милиони свои войници и да ги оставиш без авиационна подкрепа и авиационно разузнаване!

Но нали авиация не може да се разположи без летища!

А можеш ли да оставиш летищата без пътища към тях, без зенитно прикритие, без складове и хранилища, без свързочни възли и командни пунктове, без авиационни болници и ремонтни бази, без две-три вериги постове за наблюдение на авиационната обстановка, без охрана и отбрана? Именно.

Сега нека опитаме да разположим бомбардировъчната авиация така, че до границите да има поне 200 километра. Да повъртим пергела и да подсвирнем. За базирането на бомбардировъчната авиация не подхожда районът на Варшава — та тук са мъничко над сто километра до границата с Източна Прусия. Тук ще поставим изтребителите, а бомбардировачите трябва да са по-далече. За тях не подхождат нито районът на Краков, нито на Познан, нито на Лодз, нито на Лвов, нито на Тарнопол. Летищата за бомбардировъчната авиация би трябвало да се строят в района на Брест, Ровно, Луцк, Ковел.

Ако пък е трябвало да имаме няколко летища, отдалечени на 300 км от границите с Германия и окупираната от нея Чехословакия, бихме намерили такова местенце в района на град Сарни досами съветската граница.

Когато не вникваш в същината на нещата, при споменаването за коридори през Полша въображението ти рисува картини от поход на съветските войски на запад към границите на Германия. Но поразмислиш ли, коридорите веднага се превръщат в постоянни гарнизони на съветски войски из цялата страна от самите граници на Съветския съюз до границите на Германия.

Във връзка с разполагането на авиацията възникват много въпроси. Ето един от тях: дали Червената армия е възнамерявала да пропъжда полските селяни от земята им самостоятелно, или във взаимодействие с властите на Полша?

Ако е било нужно взаимодействие, трябвало е да се започне именно с установяване на това взаимодействие. Трябвало е да се водят преговори с полското правителство. А не с британското и френското.

Хем има и танкове. 9 или 10 хиляди. Някой замислял ли се е как такава лавина от бойна техника може да се разположи в чужда страна. С Монголия не е имало проблеми. Монголия е била в пълна зависимост от Москва. Съветските другари са вършели в Монголия каквото са си поискали. На това отгоре между Съветския съюз и Монголия е бил подписан договор, според който Червената армия е поемала задължението да защитава Монголия от агресия.

Да, но Полша е била суверенна държава. Добре, поляците ще дадат коридорите. И после какво? Съветските дивизии щяха да кротуват на колони в тези коридори и да чакат началото на войната, така ли? Не е трябвало да се говори за коридори, а дали е имало възможност да се разположат милионни маси войски на чужда територия на 700–800 километра от съветските граници и на 170 километра от Берлин, и то така, че те да не бъдат оставени сред полята през есента и зимата заедно с многохилядните единици бойна техника, с техните милиони тонове стратегически запаси.

Не в Лондон и не в Париж е трябвало да търсят отговорите на всички тези въпроси, а във Варшава. Но Москва не е правила никакви опити дори да постави всички тези въпроси пред правителството на Полша.

Съветската делегация е поставяла въпросите за коридорите през Полша пред военните делегации на Великобритания и Франция, сякаш в Полша вече нямало никакво правителство. Сякаш това е било пуста земя, на която не живее никой, която от никого не се управлява.

И след всичко това някой ще тръгне да доказва, че помислите на Сталин през 1939 година са били чисти като планинско ручейче?