Виктор Суворов
Последната република (133)

5

Може ли след всичко гореизложено да се каже добра дума за американските леки танкове?

Може.

И трябва.

За да го направим, нека се върнем към 1812 година. Към тактиката на донските казаци. Бонапарт напредва към Москва. Непобедима армия. Стотици хиляди. Наблизо, като сянка, отдясно и отляво на големи и малки отреди — казаци. Именно — като сянка. Ти ги наближиш, те се отдръпват. Ти се отдалечиш, те — подире ти. Не приемат бой. Отбягват боя. Конете им са пъргави, оръжието — леко. Не носят никакви лъскави кираси^[1]. Движат се редом. Малко по-далече от пушечен изстрел. Яздят в лек тръс. Като вълци.

В армията на Бонапарт цари побѐден дух. Само дето сърцето на всеки леекичко го присвива: пипне ли те дизентерия, Великата армия няма да те чака, а казаците ще те доубият. Техните груби души в онези славни времена ни най-малко не са били омърсени и развратени с приказки за хуманност.

В Бородинското сражение казаците я карали по същия начин. Двете велики армии се хванали за гушите в смъртно клане, а казаците на Уваров и Платов с широка маневра около сражаващите се маси препуснали натам, където били обозите на Бонапарт. Ход с коня. В чист вид. Под формата на буквата „Г“. Бонапарт не ги допуснал до обозите си, но и се въздържал да въведе в битката най-добрата част от армията си. Хвърлиш ли Старата гвардия в сражение, казаците ще разграбят беззащитните тилове…

Влиза Бонапарт в Москва, а казаците обикалят наоколо. Тръгне някой куриер от Москва да носи в Париж победни писма, те го хващат по пътя, събличат го гол-голеничък и го обесват на първата бреза. Че къде да го дяват? Да го водят със себе си? Значи да се обременяват. Излишен товар. Сковава маневреността. Като чугунената тежест на американския танк.

През това време Бонапарт разпраща във всички посоки фуражири. Има безброй коне, а с какво да ги храни, като Белокаменната е цялата в пламъци? А и войничетата гладуват. Участта на фуражирите никак не е за завиждане. Имат засукани ботуши и гащи. Казаците много си падат по чужбински дрешки. Търгуват с тях като спекулантите от „Крешчатик“. А къде да дяват голите французи? Та и тях — право на брезичките. Във вид на гирлянди.

Най-важното е, че казаците изтормозили французите до немай-къде, а загубите им — нищо и никакви. Защото казаците не се навирали между шамарите, в битка не влизали.

Къде да се дява Бонапарт без фураж и прехрана на войските? Казват, че го погубили студът и зимата. Не е така. Студът и зимата са го довършили. Но Бонапарт е побягнал от Москва още преди снега, преди студовете. На глад не се даяни. Червата куркат, че и Кутузов надвиснал над всички пътища с редовната си армия.

Така че Бонапарт се принудил да си тръгне. А казаците — пак подире му, пак наблизо. Тогава вече се повеселили на воля. Замалко да хванат Бонапарт жив, ама се полакомили по обозите му, втурнали се да грабят де що намерят. Каква полза от един пленен Бонапарт, а виж, от обоза има какво да си харесаш!