Виктор Суворов
Последната република (140)

5

Теоретичните възгледи на Тухачевски по въпроса за развитието на оръжието са коренно погрешни и порочни. „При равни други условия колесно-гъсеничният танк има предимства пред гъсеничния. Също както амфибията има предимства пред неплаващия танк“ — е писал Тухачевски в труда си „Новите въпроси на войната“. Тухачевски е твърдял, че при всякакви условия колесно-гъсеничният е по-добър от чисто гъсеничния, защото по шосе се движи бързо като автомобил, а при липса на път — като трактор. Бил е привърженик на универсалните средства: в авиацията — изтребители-бомбардировачи, в артилерията — зенитно-противотанкови оръдия и т.н.

Теоретично всичко изглежда правилно: в момента са ни нужни изтребители, моля — всички наши самолети могат да водят бой като изтребители. След един час ни трябват бомбардировачи и пак нямаме проблеми — всички наши самолети нанасят удар по наземните цели. След като хвърлят бомбите, бомбардировачите отново се превръщат в изтребители и самостоятелно се бранят от подгонилите ги врагове.

Има оръдия зенитни, има и оръдия полеви. Летят вражески самолети, но по тях стрелят само зенитните оръдия. Обикновените полеви мълчат, защото не могат да стрелят нагоре. Или пък трябва да накараме вражеските батареи да млъкнат. Полевата артилерия работи, зенитната мълчи. Но защо да не направим универсално оръдие? Вражеските самолети летят, а по тях стреля наведнъж цялата наша артилерия! Трябва ли да се удрят наземни цели, цялата артилерия гърми по наземните!

На пръв поглед всичко това е чудесно…

Но ако на конструктора е поставена задача да съвмести в един образец характеристиките на различни типове оръжие, всъщност му е поставена задача да гони два заека. Ако не и три.

Ако в една конструкция се съвместят качествата на състезателен автомобил и самосвал, тази машина ще отстъпва както на състезателния автомобил по време на състезания, така и на самосвала на строеж.

Именно така при равни други условия изтребителят-бомбардировач във въздушен бой не може да бъде по-добър от обикновения изтребител. Просто защото е по-голям, по-сложен, по-тежък. Следователно неговата маневреност, скорост, скороподемност не могат да бъдат високи колкото на изтребителя, създаден от същия конструктор от същите материали и с използване на същата технология.

Въпросният изтребител-бомбардировач не може да бъде по-добър и от обикновен бомбардировач просто защото е по-лек. В авиацията се шегуваха, че изтребителят-бомбардировач не е нито изтребител, нито бомбардировач.

Зенитно-противотанковото оръдие е много по-тежко, по-скъпо, по-сложно за производство, обслужване и ремонт от обикновеното противотанково. Зенитно-противотанковото има по-малка маневреност на бойното поле, силуетът му е по-висок, следователно — и уязвимостта. За обслужването на едно зенитно-противотанково оръдие са нужни повече войници, а за транспортирането му — много по-мощен влекач: то не само е по-тежко, но е и на две оси.

С обикновеното зенитно оръдие при нужда може да се стреля по танкове. Но това удоволствие е скъпо и не е безопасно. Обикновено противотанково оръдие от същия калибър е по-лесно да се изтегли към внезапно обозначило се танкоопасно направление, по-лесно е да се изкопае и замаскира укритие за него, по-лесно е под противниковия обстрел да се смени огневата му позиция.

Но най-важното е, че зенитно-противотанкови оръдия не са нужни.

Против дълбокия тил на страната работят тежките вражески бомбардировачи. Но там няма вражески танкове. За какво ви е зенитно-противотанково оръдие в дълбокия тил?

А на бойното поле противникът използва щурмоваци и пикиращи бомбардировачи. По тях не се стреля с големи оръдия. Тук е нужно нещо скорострелно е калибър 20–40 мм. Но Тухачевски е възпрепятствал и смазал създаването и развитието на такива зенитни оръдия.