Виктор Суворов
Последната република (163)

6

Тук е моментът да си припомним разказа на Жуков как той и маршал Тимошенко се опитвали да убедят Сталин да нареди войските да бъдат приведени в готовност. Тимошенко и Жуков убеждавали, упоритият Сталин отказвал. Тогава Тимошенко заявил: „Ние нямаме на границите достатъчно сили дори за прикритие. Не можем организирано да посрещнем и отразим удар на германските войски“.

Тези думи на маршал Тимошенко Жуков е цитирал в своите мемоари като аргумент в полза на повишаването на степента на готовност на войските. Жуков е напълно солидарен с позицията на Тимошенко. Той напълно подкрепя Тимошенко и осъжда глупавия Сталин.

Проблемът е там, че самият Семьон Константинович Тимошенко никога не си е спомнял нищо подобно, не е писал и на никого не е разказвал такива неща. Тимошенко е починал, а двайсетина години след това тези уж негови думи се появиха в мемоарите на Жуков… който също отдавна почина.

Но щом ни уверяват, че трябва да вярваме само на десетото и следващите издания на „Размислите“, нека да повярваме.

И тъй, не е имало дори войски за прикритие… А от примера с 41-ва танкова дивизия ние видяхме, че войски е имало. Ако този огромен брой танкове не са били държани край граничните стълбове, а оттеглени на поне десет километра от границата, а по-добре — на сто, ако те са били разпръснати по фронта и в дълбочина, ако са били подготвени окопи за танковете и другата техника и те са били замаскирани, дивизията по никакъв начин не би могла само за час да се превърне в море от пламъци.

За да не претоварвам повествованието, просто ще напомня на читателите тъжната история на 22-ра танкова дивизия при 14-и механизиран корпус на 4-та армия. Тази дивизия по абсолютно същия начин е била разгромена край граничните стълбове в Брест. За безславната й гибел се разказва в книгата „Вземам си думите назад“: „Това градче се намираше в равна местност, добре се виждаше от противниковата страна… Голям брой от личния състав загинаха или бяха ранени… Причината за това беше сгъстеното разположение на частите на дивизията… Дивизията загуби и голяма част от танковете, артилерията и автомобилите, повече от половината автоцистерни, работилници и кухни. От противниковия огън пламнаха, а после избухнаха артилерийският склад и складът за гориво и смазочни материали на дивизията… Значителна част от артилерията на дивизията беше унищожена от противниковия огън или поради липса на тяга остана в гаражите…“

По-нататък следват оплаквания от „несполучливата дислокация на дивизията…“ и горчиви стенания как това довело „в първите часове на войната до огромни загуби на личен състав и до унищожаване на по-голямата част от техниката и запасите на дивизията“.

Това е друг участък от фронта, а картината е същата.

Пак там, в Брест, също толкова „несполучливо“ са били разположени и две стрелкови дивизии и множество други части. Ето ви информация за размисъл.

В състава на 4-та армия е имало:

— два корпуса, като щаба на единия е бил в Брест;

— две танкови дивизии, едната от тях в Брест;

— четири стрелкови дивизии, две от тях в Брест;

— една моторизирана дивизия;

— една авиационна дивизия;

— един укрепен район с щаб в Брест;

— армията е подсилена с един инженерно-сапьорен полк, намиращ се в Брест.

И 33-ти инженерно-сапьорен полк е стоял в Брест далеч не случайно.

Общо в състава на 4-та армия е имало 14 артилерийски полка, 7 от които в Брест. Пак тук е имало окръжна военна болница, невероятен брой складове на армейско, фронтово и централно подчинение, граничен отряд (полк) на НКВД и пр., и пр.

На командващия 4-та армия се подчинявали 11 съединения, начело на които трябва да се поставят генерали (2 корпуса, 8 дивизии и 1 укрепен район). Щабовете на 5 от тези съединения са се намирали в Брест.

Без да си кривя душата, заявявам: само в Брест са били разположени основните сили на цяла армия. Практически — половината от бойния й състав.

В един-единствен град — 18 пълнокръвни напълно комплектувани полка. В това число — 2 танкови, 6 стрелкови, 7 артилерийски, 1 мотострелкови, 1 инженерно-сапьорски и 1 пограничен отряд (полк). Без да броим множеството по-малки части и тилови учреждения, без да броим дивизиите, които са се намирали в непосредствена близост до Брест.

Всичко това е било разгромено и разпръснато за няколко часа.

Отбраната на Брест би могла да стане героична страница във военната история на Русия. Вместо това тя олицетворява ужасяващия вечен позор на века. При споменаването на Брест и Брестката крепост съветските маршали обикновено си вдигаха яките, за да скрият пламналите си от срам уши.

И все пак — ако тази маса войски е била изтеглена навътре от границата, разсредоточена и поставена в отбрана, ходът на войната е нямало да бъде толкова позорен. Брест е бил портите на страната. И поне в района на портите е можело да бъде организирано едно прикритие. Както виждаме, имало е сили за това.

* * *

Разправят ни, че германците побеждавали, защото техните дивизии били събрани на тесните участъци. Това е истина. Но не цялата истина. Това е само половината истина.

А ето ви втората половина: германците са побеждавали, защото дивизиите на Червената армия са се събрали на тесните участъци. Това е удобно за настъпление, но е смъртоносно за отбрана. Ако Червената армия първа е нанесла удар, на отсрещната страна е щяло да става същото. Просто защото германските дивизии са били събрани на тесни участъци: стреляй, не може да не уцелиш.