Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
4
През лятото на 1938 година шефът на НКВД Николай Иванович Ежов, след като изтребил цялото ръководство на 4-то (разузнавателното) управление при Генералния щаб, решил да оглави тази структура лично. По съвместителство. И без това (според Ежов) не би могло да се намери достоен кандидат за толкова отговорен пост.
На длъжността шеф на военното разузнаване Ежов се удържал два дни. Сталин изведнъж осъзнал бездънната дълбочина на опасността. Всички основни решения по въпросите на тайната задгранична дейност на държавата вземал Сталин. Но той ги вземал въз основа на информацията, която постъпвала от два основни източника.
От НКВД — от Ежов.
От Разузнавателното управление при Генералния щаб — от Берзин, а после изведнъж… от Ежов.
От информацията, която ще представи Ежов, ще зависи решението на Сталин. Кой кого контролира тогава?
Не, тая работа няма да я бъде, решава другарят Сталин.
Именно от този момент започва падането на Николай Иванович Ежов. Сталин отчетливо разделя двете структури: тези са чекисти, а това е армия. Вождът незабавно връща военното разузнаване под родния му покрив — в Генералния щаб на Червената армия. Начело поставя чисто армейски командир без чекистки примеси. А Ежов скоро сваля от всички постове. И после го разстрелва.
През юни 1941 година началник на Разузнавателното управление при Генералния щаб на РККА е бил генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков. Само на него са се подчинявали всички военни разузнавачи, само на него са изпращали донесенията си и само с него са решавали възникналите проблеми по провеждането и осигуряването на агентурните операции.
Виж, на подчинение на НКВД те не са били.
Свалянето и унищожаването на Ежов е урок за новия шеф на НКВД Лаврентий Павлович Берия: военното разузнаване не е твоя територия. Твоята работа е сам да водиш разузнаване със силите на Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ при НКВД). Ако в армията, включително във военното разузнаване, се зароди заговор, твоя задача е да го разкриеш. Но не смей да се намесваш в операциите на РУ на ГЩ.
Но Сталин не се задоволява само с това. На 3 февруари 1941 година той извежда ГУГБ и редица други структури от състава на НКВД. На тяхна база организира нов народен комисариат — НКГБ[1]. Начело поставя Меркулов. И макар че Берия като кандидат-член на Политбюро е наблюдавал дейността на НКГБ, все пак Меркулов е имал пряк достъп до Сталин и му е докладвал за работата си лично. А от май 1941 година Меркулов е подчинен на Сталин дори официално, като на глава на правителството.
В критичната обстановка през юли 1941 година Сталин обединява НКГБ и НКВД, но през 1943-та отново ги разделя.
Но и това не е краят на историята. За да не се окаже секретната дейност на държавата в ръцете на един човек, през октомври 1942 година Сталин разделя военното разузнаване на Главно разузнавателно управление при Червената армия, което подчинява лично на себе си като народен комисар по отбраната, и Разузнавателно управление при ГЩ, което се подчинявало на началника на Генералния щаб.
В тази обстановка това е било абсолютно правилно решение. Водела се е война, така че на началника на Генералния щаб не му е било до САЩ и Великобритания, Бразилия и Уругвай, Иран или Австралия. Сталин е облекчил грижите му: нека докато трае войната, РУ при Генералния щаб да се занимава само с Германия и нейните съюзници, само с фронта.
А самият Сталин не изгубил интерес към световните проблеми. ГРУ[2], което се подчинявало лично на Сталин, продължавало интензивната си работа из целия свят. Преди всичко — срещу САЩ.
През 1943 година Сталин изважда военното контраразузнаване изпод контрола на НКГБ, нарича го ГУКР[3] Смерш (Смърт на шпионите) и също го подчинява лично на себе си. Начело поставя Абакумов — главния враг на Берия.
Берия е знаел, че Сталин действа на принципа „разделяй и владей“. Най-много Сталин се е страхувал от обединената мощ на силовите структури, които са се занимавали с тайна дейност както вътре в страната, така и в чужбина. Сталин ги е усилвал, раздробявал, а раздробените парчета отново е усилвал. Освен това ги е насъсквал едни срещу други, като по всякакви начини е възпрепятствал обединяването им.
Като имаме това предвид, нека се върнем към юни 1941 година.