Виктор Суворов
Последната република (108)

2

От септември 1939-а до юни 1941 година включително в танковите войски на Червената армия също много неща се променят.

Първо. Броят на танковете от всички типове рязко нараства, включително на БТ — до 7549, на Т-26 — до 10 000.

Второ. След Зимната война във Финландия започва модернизация на съветските средни танкове Т-28 и тежките Т-35. В хода на модернизацията се засилва защитата с помощта на броневи екрани. Дебелината на бронята е увеличена до 50–80 мм. Едновременно са отработени варианти за усилване на броневата защита на Т-26. Няколко десетки Т-26 биват „преоблечени“ преди войната. В случай на необходимост броневата защита на останалите танкове е можело да се подсилва както в заводски, така и в полеви условия.

Трето. Съветският съюз пръв в света започва масово преминаване към бързоходни танкови дизелови двигатели. До края на войната Съветският съюз така си и остава единствената страна, чиято основна маса танкове е имала дизелови двигатели.

Четвърто. На въоръжение в Червената армия през тези непълни две години постъпват най-новите танкове БТ-7М, Т-34, Т-40, КВ-1 и КВ-2. Освен това е бил създаден, преминал е заводски, войскови и държавни изпитания Т-50, който е замислен като замяна на Т-26. Т-50 е трябвало да стане най-масовият танк в Червената армия и в целия свят. Т-50 е бил произвеждан в хода на войната в малка серия.

Всичките тези шест типа не са имали аналози в света и по своите характеристики значително са превъзхождали всички чуждестранни образци.

През същото това време в Германия не е бил приет на въоръжение нито един нов танк. И дори експериментално не е бил разработен нито един нов.