Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

2

Но нека за минута да повярваме на фантазиите на мъртвия Жуков: че Сталин се е готвел лично да приеме Парада на победата. В този случай ролята на Жуков е щяла да бъде да командва парада. Нека сега си представим реда на стълбичката. Най-горното стъпало се е освободило и тогава колко души ще получат повишение? Точно така — всички. Цялата опашка ще напредне с едно стъпало нагоре.

Ако няколко дни преди парада Сталин внезапно е освободил най-горното стъпало и е отстъпил мястото си на Жуков, значи мястото на Жуков също е щяло да се освободи и на това място е трябвало да поставят маршала на Съветския съюз Рокосовски.

В този случай в мемоарите на Рокосовски щяхме да намерим такъв пасаж: както се готвех да удрям крак пред колоната на Втори Белоруски фронт, не щеш ли, 5–6 дена преди грандиозното тържество ме назначиха да командвам целия парад. Вярно, почетно задължение, но не може да се подхожда така безотговорно към въпроси от държавно значение! Отговарял съм само за своя полк и ето че 5–6 дена преди началото на грандиозния спектакъл ме назначават за главен режисьор, слагат ме да отговарям за 15 парадни полка, за кавалерийска бригада от три полка, за 9 военни академии и 11 военни училища, за оркестър колкото цял полк, за хиляда и петстотин танка, самоходни оръдия и артилерийски влекачи, за несметен брой автомобили, за оръжието, облеклото и обущата, за двигателите и горивото, за техническото обслужване и боядисването на колите, за доставката, меренето и евентуалните поправки на парадното облекло на 40 хиляди войници и офицери, за организацията на движението на войските до и от площада, за дисциплината и реда на Централния аеродрум преди и след парада, за подготовката на ремонтно-евакуационните команди, на които при необходимост предстои да разчистват площада и околните улици от аварирала техника, за регулировчиците и дежурните милиционери, за едновременната работа на хиляди радиостанции, за комендантската служба, за баните и пералните, за медицинското и ветеринарното обслужване, за празничния обяд на всички войници, сержанти, старшини и офицери след парада и за още безброй всевъзможни неща!

И Рокосовски би трябвало да протестира срещу версията на Щеменко: пише, че ролите са били разпределени от самото начало, а всъщност аз научих, че ми предстои да командвам парада, само 5–6 дена преди него!

Но Рокосовски не е протестирал срещу версията на Щеменко. Защото Щеменко е казал истината. Защото никой не е поставял Рокосовски на освободилото се място на Жуков 5–6 дена преди парада. Защото Рокосовски цял месец преди парада е знаел добре: Жуков ще приема, а той ще командва. Защото Рокосовски решително и твърдо е управлявал цялата подготовка на парада от самото начало.

И още един щрих. Войските на Централния аеродрум още от първия ден на подготовката са тренирали в отговор на поздрава на приемащия парада стройно да изкрещяват: „Здрав… жлам… драр… мар… све… сюз!!!“.

Ако се е предполагало, че парада ще приема Сталин, на тренировките са щели да ги учат на друго: „Здрав… жлам… драр… Стал!!!“.

Интересувал съм се от този въпрос. Има още живи участници в онзи парад. Докато не е късно, попитайте ги как са ги учили да отговарят.