Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
7
Хитлеристките подлизурковци не мирясват: каквото и да си говорим, Т-35 е бил безперспективен.
Правилно. Така е било.
Но, другари фашисти, погледнете и себе си.
Pz-I е бил безперспективен.
Pz-II е бил безперспективен.
Pz-III е бил безперспективен.
Pz-IV е бил безперспективен.
Всички образци на бронетанковата техника, създадени в Германия преди войната, са били безперспективни.
По време на войната е бил създаден „Тигърът“ — също безперспективен. „Пантерата“ — също. „Фердинанд“ — също. „Маус“ — също.
Всичко създадено по време на войната е водело до задънена улица.
Всичко създадено във Великобритания преди и по време на войната — абсолютно задънена улица. Вярвам, че един ден ще бъде издадена на руски книгата на Дейвид Флетчър „Големият танков скандал. Британските танкове във Втората световна война“. Тази книга е пътеводител из задънените улици.
Всичко създадено във Франция преди войната (а по време на войната не е създадено нищо) е било безперспективно.
В Япония — също.
В САЩ — да се смееш ли, да плачеш ли.
В целия свят жизнеспособно потомство са оставили само два танка от Втората световна война: Т-34, който плавно се е превърнал в Т-34-85, после в Т-44, Т-54 и така нататък; и КВ, който е изминал пътя от КВ-1 до КВ-85 и по-нататък, със сменено фамилно име — от ИС-1 до Т-10М.
Това е станало възможно само защото през 1930-те години Съветският съюз не се е ограничил с разработването на експериментални тежки и средни танкове, а ги е довел до серийно производство и реална експлоатация във войските. Дългогодишната войскова практика е позволила да се намерят оптималните пътища за по-нататъшно развитие.
Ако във войските не беше го имало Т-35, никога нямаше да се появи и КВ.