Виктор Суворов
Последната република (57)

5

Комунистическите идеолози настояват: ние нямахме избор — или защитаваме Полша като родна сестра, или заедно с Хитлер я убиваме и разкъсваме на парчета. Друг път няма.

А ние ще обърнем внимание на близостта на датите.

Въпросът за коридорите за пускане на части на Червената армия през територията на Полша е повдигнат за пръв път от Ворошилов на 14 август 1939 година, а вече на 19 август Молотов дава окончателното си съгласие за посещението на Рибентроп в Москва за разделянето на Полша.

По-просто казано, кремълските борци за колективна безопасност са поставяли въпроса за коридорите така, че отговорът да може да бъде само отрицателен. Освен това не дават никакво време за размисъл.

Ако правителството на Полша в противоречие със здравия разум и националните интереси на страната все пак беше променило своето решение и беше разрешило преминаването на части на Червената армия през нейната територия, пак щеше да бъде невъзможно: в Кремъл вече е гърмяло шампанското за братската дружба между Сталин и Хитлер.

А другарят Ворошилов обявява: „СССР сключи пакт за ненападение с Германия в резултат, между другото, на обстоятелството, че преговорите с Франция и Англия стигнаха до задънена улица поради непреодолими разногласия“ („Известия“, 27.08.1939).

Смайваща логика. Великобритания и Франция не искат да нападат Германия в случай на „косвена агресия“ от нейна страна, затова ние ставаме не „косвени“, а преки и истински агресори, убийци и людоеди, ставаме съюзници на Хитлер, ще го снабдяваме с всичко необходимо за смазването на Европа и заедно с него ще я тормозим.