Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
2
И тъй, на 12 август 1939 година в Москва започват преговори на военните мисии на СССР, Великобритания и Франция. Пред очите на всички шефът на съветската военна делегация, наркомът на отбраната и маршал на Съветския съюз Ворошилов, разглаголства за „обуздаването на Хитлер“. А на заден план се случва съвсем друго.
На 11 август, т.е. още преди началото на преговорите с делегациите на Великобритания и Франция, Сталин е взел решение да започне преговори с Германия за разделянето на Полша. Това решение е оформено във вид на телеграма на Молотов до пълномощника на СССР в Германия Георгий Астахов. Телеграмата е получена в събота, 12 август. Същия ден в 17,30 ч съдържанието на телеграмата е предадено на Хитлер, който в този момент води преговори с министъра на външните работи на Италия граф Чано. След известен размисъл Хитлер съобщава на събеседника си за телеграмата на Молотов със следните думи: „Руснаците са съгласни да изпратим германски представител в Москва за политически преговори.“
Самият Чано е оставил по този повод следните бележки: „Руско-германските контакти протичат много благоприятно и именно тези дни постъпи руско предложение с покана да бъде изпратен германски пълномощен представител в Москва за преговори за пакт за приятелство“ (И. Флайшхауер. „Пакт. Гитлер, Сталин и инициатива германской дипломатии. 1938-1939“. М., 1990, с. 237-238; Г. Л. Розанов. „Сталин-Гитлер. Документальный очерк советско-германских дипломатических отношений 1939–1941 гг.“. М., 1991, с. 84–86).
Сталин открито демонстрира на целия свят решимостта си да спре хитлеристката агресия, а в същото време (и дори по-рано) тайно протяга ръка на Хитлер за приятелство и помощ.
С тези маневри Сталин се е подсигурил срещу неуспех при всяко развитие на събитията. Назрява конфликт между Великобритания и Франция, от една страна, и Германия — от друга. Сталин поддържа (явно или тайно) приятелски отношения с всички участници в назряващия конфликт и подстрекава всички за по-активни действия.
На 14 август 1939 година в хода на преговорите маршал Ворошилов поставя въпроса готово ли е правителството на Полша да предостави коридори за преминаване на части на Червената армия през полска територия в случай на конфликт с Германия.
На този въпрос е получен отрицателен отговор.
А, така значи! — казват кремълските другари. — Тогава ние сключваме пакт с Хитлер и заедно с него разделяме Полша на части.
И го сключват. И я разделят.