Виктор Суворов
Последната република (6)

6

В мемоарите, които са излезли, докато Жуков е бил жив, и излизаха двайсетина години след неговата смърт, не се говори нищо нито за някакво падане на Сталин, нито за разговор със сина му, а и Сталин не е препоръчвал на Жуков на кой точно кон да приеме парада. Но ето че в най-последните, т.е. най-правдивите варианти на мемоарите изведнъж се разкри нова историческа истина.

Огромната радост от откритието обаче е помрачена от едно дребно несъответствие. Според новооткритата версия Сталин „с известен намек“ препоръчал на Жуков белия арабски жребец, същия, както става ясно, от който самият той паднал. Но всички знаят, че Жуков е приел Парада на победата НЕ НА АРАБСКИ кон. Има предостатъчно хроники и снимки от този парад и всеки може сам да забележи разликата. Дори с невъоръжено око.

Тази разлика е на многовековна възраст. Европейският рицар е защитавал своя замък, селата и земите в околията си. Не е било нужно да препуска стотици километри. Така че е можел да защити себе си и коня с ужасно тежки доспехи. Ризницата на средновековния рицар е тежала 50–60 килограма, а са накачвали метал и по коня. Това прави още толкова, ако не и повече килограми. Освен това са тежали и оръжието на ездача, седлото, сбруята и така нататък. За да носи такъв брониран ездач, конят е трябвало да има мускулести крака, дебели като огромна греда.

А по безкрайните простори на Арабския халифат от Хорезм до Аден и от Кордова до Кандахар е трябвало да се препуска с дни и седмици. Под изпепеляващо слънце. Тежките стоманени доспехи в случая са били абсолютно неуместни. За такива условия е бил нужен кон със съвсем различна конструкция: лек, бърз, издръжлив.

Арабите са нанасяли поражения на противника не с тежестта на мечовете си, а с внезапността и стремителността на своите атаки. И са ги защитавали не стоманени доспехи, а пъргавите нозе на техните жребци. Това е като двубой между световен шампион по бокс и световен шампион по бягане.

Нека обърнем внимание на снимките на покойния Саддам Хюсеин. Той обичаше да се кипри на арабски жребец. И уж не беше едър човек, а краката му кажи-речи стигаха до земята. Сякаш яздеше магаре, едно такова изящно тънкокрако магаренце с лебедова шия.

Грациозна, източена като на лебед шия — това не е поетична фраза, а официалното описание на арабската порода. В него се казва: малка глава, тесен череп, вдаден „щуков“ профил, големи изразителни очи, широки ноздри, малки уши, дълбоки, ясно очертани челюсти, преминаващи с красива извивка към гърлото, високо поставена опашка, тънки сухи стройни крака, височина при холката 140–153 см, обиколка на гърдите 177–179 см, обиколка на глезена 18,5 см.

Нека сега погледнем снимките на Жуков, който приема Парада на победата. Ами че под него е кон с исполински размери. Избиран е с идеята: ето какви сме ние! Конят на Жуков не се вписва в стандартите на арабския кон. Дори приблизително.

Дреболия, нищо и никакво, но зад това проличава някаква нелепост. И тъй, за Сталин били избрали арабски жребец, после, пет-шест дена преди парада Сталин го бил препоръчал на Жуков. Хем не просто Сталин бил утвърдил избора, а според Жуков той се бил консултирал с главния кавалерист на планетата Земя, маршала на Съветския съюз Семьон Михайлович Будьони.

И тук се очертава нова нелепост. Будьони пръв през XX век е създал и оглавил не какво да е, а Първа конна армия. През Втората световна война и след нея, чак до смъртта на Сталин, Будьони е бил командващ на кавалерията на Червената армия. Ние в Русия имаме свои условия, свои изисквания. Под ръководството и покровителството на Будьони в Съветския съюз е била селектирана най-добрата кавалерийска порода коне — будьоновската. Не за рицарски двубои и не за стражите на исляма, а специално за нашите условия. За война през XX век. За дръзки рейдове във вражеския тил. За действия на открити флангове. За стремителни атаки там, където противникът е слаб или изобщо го няма. За настъпления по гори, блата, дерета и хълмове. За конно-механизирани групи, в които танкистите, моторизираната пехота, артилеристите, зенитчиците, минометчиците не са по-малко от конниците.

За паради тази порода е била изключително подходяща. Именно така е зафиксирано в официалното описание: едър ездитен кон, при много жребци височината при холката е 170 см!

И ето ви една задача: заместникът на народния комисар по отбраната, командващият кавалерията на Червената армия, маршалът на Съветския съюз Будьони бил препоръчал на Сталин да приеме Парада на победата не на наш роден съветски кон, а на арабско конче. Защо така, а?

Ще ми възразят, че будьоновската порода в онзи момент едва се е очертавала, а е била утвърдена официално през 1948 година.

Е, и какво от това? През 1945 година документите още не са били подписани. Естествено — през войната на никого не е било до това. Но конете-красавци вече са съществували, вече са воювали, те вече са били стигнали до Елба. Дори на генерал Д. Айзенхауер подарили един красавец. И той оценил по достойнство подаръка.

Най-важното тук е, че към селектирането на будьоновската порода е имал пряко отношение самият Сталин. През 1935 година заедно с Ворошилов и Будьони той посетил конезавода „Будьони“ в Ростовска област. И тогава, и през следващите години Сталин проявил най-жив интерес и участие в изграждането и развитието на коневъдството в Съветския съюз, в частност — по въпроса за селектирането на нови породи ездитни коне за Червената армия.

През 1945 година маршал Будьони е имал избор. Той е можел да препоръча жребец от всякаква друга наша порода. От терската например. Или от руската ездитна. От донската. От ахалтекинската, в края на краищата.

Добре, идеята за Сталин на кон се провалила, но защо и Сталин, и Будьони пробутват на Жуков арабски кон? Нямаме ли си ние достатъчно родни коне от марксистко-ленинска порода? Откъде у другаря Сталин това лакейско преклонение пред загниващия Изток?

Ако се вярва на тези балади, Жуков не е възразил на Сталин, но кой знае защо, не се е вслушал в съвета му и се е появил на парада не на арабския кон, препоръчан му от Сталин и Будьони. Най-странното е, че Жуков не е сметнал за нужно да обясни своеволието си нито на Сталин тогава, нито на читателите си след Сталин.

Едно от двете:

— или мемоаристът Жуков е трябвало да премълчи историята с арабския кон, без да привлича вниманието ни към подробностите;

— или, след като се е впуснал в подробности, е трябвало да обясни защо е постъпил в разрез с препоръките на Сталин и как другарят Сталин е реагирал на тази проява на свободомислие.

Отговорът на тези въпроси според мен е прост: двайсетина години след смъртта на Жуков този фрагмент е добавен към „най-правдивата книга за войната“ от хора, които не са подозирали за съществуването на кавалерийски коне от руски и съветски породи. Споменали са за арабски кон само защото звучи красиво. Явно не са владеели техниката на правдоподобната лъжа. Между другото, основното правило на лъжците е: по-малко подробности. Защото именно подробностите издават лъжците.