Виктор Суворов
Последната република (61)

3

В хода на преговорите за създаване на военнополитическа коалиция стремежът на всяка страна е да поема минимум, а да стоварва на партньора си максимум задължения. И още малко отгоре. Именно затова се разгарят страстите.

Преди началото на московските преговори през 1939 година нищо не е предвещавало изненади. Германия е била обкръжена от противници. От една страна — Великобритания и Франция, от друга — Полша, Румъния, Турция, които по това време са съюзници на Великобритания и Франция.

При всяко положение, ако Хитлер е настъпил на запад или на изток, Великобритания, Франция и Полша са щели да бъдат принудени да воюват срещу него. Същевременно при всеки вариант Съветският съюз е щял да остане извън войната, защото не е имал общи граници с Германия.

Пред делегациите на Великобритания и Франция са били поставени задачи в хода на предстоящата жестока дипломатическа схватка да принудят правителството на СССР да поеме следните задължения:

— в случай на германска агресия Съветският съюз не трябва да предприема нищо срещу Полша, Румъния и Турция;

— по време на войната Съветският съюз осигурява транзит на товарите за тези страни през съветска територия;

— ако в хода на войната Полша, Румъния или Турция намерят за нужно да купуват от Съветския съюз оръжие за борбата срещу Германия, Съветският съюз няма да им откаже.

Френската делегация е била инструктирана „да не иска повече от руснаците“ („1939 год: уроки истории“. М, 1990, с. 314). Изискванията на Великобритания са били още по-скромни.

Делегациите на Великобритания и Франция се били подготвили за изнурителна битка, но ръководителят на съветската военна делегация маршалът на Съветския съюз К. Е. Ворошилов тутакси с една фраза приел всички условия: „Предложенията на Великобритания и Франция не будят възражения“.

Делегациите на Великобритания и Франция за 7 минути постигат всичко, което са искали да постигнат. 6 минути — за да изложат позицията си, и 1 минута за размисъл и отговор от страна на пролетарския маршал. Никакво късане на нерви, никакви битки за формулировки и тяхното тълкуване. Нито парализи, нито инфаркти за ръководителите на делегациите. Просто и ясно: господа, всички ваши искания се приемат.

Но какво ще поиска съветската делегация от потенциалните си съюзници като компенсация за своята толкова невероятна отстъпчивост?

Другарят Ворошилов не поисква нищо от Великобритания и Франция!

Напротив, той призовава Великобритания и Франция да засилят исканията си към Съветския съюз: „Предполагам, че господин Думенк, излагайки плановете за отбрана на западния фронт… не се е ограничил само със запада, а ще изкаже своите предположения как според него трябва да бъде организирана защитата, забавянето на силите на агресора на изток“.

Делегациите на Великобритания и Франция са изложили своите военни планове. Съветската делегация ги е изслушала търпеливо и не е изразила нито едно възражение, нито едно пожелание.

Подозирам, че ако британската и френската делегация са поискали да поемат при преговорите много по-скромни задължения, Москва е щяла да приеме и това без възражения и обсъждания.

Тактиката на Ворошилов може да се изрази така: ама защо, господа, поемате всички задължения? Защо не стоварите тези задължения върху Съветския съюз?