Виктор Суворов
Последната република (177)

7

За да не допусне повторение на чудовищната трагедия от 1941 година, нашият народ трябва да знае къде е причината за случилото се.

Враговете на народа отговарят на това: не бива да се разравя миналото, не бива да се търсят причините. Всичко и без това е ясно: Сталин е бил глупак, заобиколил се е с кретени и блюдолизци.

И в качеството на главно и единствено доказателство представят на народа „писмото на Берия“. Това пищовче е основа и фундамент на всички обяснения, изследвания и твърдения на нашата официална историческа наука за войната.

А ние ще обърнем внимание на една дреболия: „писмото на Берия“ обикаля света в безброй варианти. По дух и смисъл е същото. Но всеки път този смисъл е изразен с различни думи. Понякога „Берия“ иска от Берлин да бъде отзован някакъв безименен посланик, а понякога назовава името му, понякога иска той да бъде отзован и наказан, а понякога — просто да бъде отзован…

Нека опитаме да намерим оригинала. И ще се сблъскаме със стена: всички сериозни историци цитират „писмото“, без да посочват в кой архив, в кой фонд и в коя папка то е било намерено.

На всички истински любители на историята, на всички които не са равнодушни към миналото и бъдещето на своята страна и своя народ, подарявам инструмент за разобличаване на сериозните историци: звънете, пишете писма, изпращайте послания на всеки, който е цитирал „писмото на Берия“ в трудовете си, искайте отговор за произхода му. Постарайте се да намерите първоизточника.

Цяло удоволствие е да слушате отговорите.

Страшно увлекателна игра. Щом получите отговор, хванете за юздата следващия сериозен историк и го шибнете с въпроса: а къде е документът?

* * *

А ето ви и по-нататъшното творческо развитие на комедията за „писмото на Берия“.

Двама мноого сериозни историци разказват на света как народите на Съветския съюз, като се почне от най-висшите му ръководители, били ужасно глупави и страхливи. Тъпият Сталин така бил подредил нещата, че никой не смеел да му каже истината: „За да му подскажат по някакъв начин истинското положение на нещата, подчинените се принуждавали да хитруват по невероятни начини. Началникът на военното разузнаване генерал-лейтенант Голиков например, докладвайки за плановете на германските агресори, ги обявявал за дезинформация, а накрая добавял: «Но аз и моите хора, Йосиф Висарионович, твърдо помним вашето мъдро предначертание, че през 1941 година Хитлер няма да ни нападне!»“ („Аргументы и факты“, 2001, №25).

И тъй, на 21 юни 1941 година Берия от НКВД изпраща на Сталин писмо за мъдрите предначертания на вожда за 1941 година. Генерал-лейтенант Голиков, естествено, не е можел да знае съдържанието на писмата на Берия до Сталин. Но Голиков от РУ при ГЩ същия ден изпратил на Сталин абсолютно същото писмо. До последната дума. Със същите препинателни знаци. Вождът сигурно много се е учудил от това съвпадение.

На подобни трикове на нашата родна историческа наука бихме могли и да не обръщаме внимание… Ако не бяха подписите. Под това откровение те са два: Сергей Осипов и Рудолф Пихоя.

Името Сергей Осипов нищо не ми говори, в паметта ми не прозвънва никакво звънче. А Рудолф Пихоя е главният архивар на Русия. Под негов контрол се намират всички архиви, като се започне от бившия архив на Политбюро, който днес се нарича Президентски. Само в Президентския архив към началото на новото хилядолетие са се съхранявали 215 хиляди така наречени „специални папки“, които още не са хвърлени в огъня. Без да броим документите с гриф „Секретно“, „Съвършено секретно“ и „Съвършено секретно. Особено важно“.

Работата на главния архивар на страната е да не допуска народа до собствената му история, като постепенно превръща историята в дим и пепел, а народа — в стадо маймуни. Пихоя бляскаво се справя със задълженията си. Но това не го задоволява. И ето че той се решава на фалшификация. Идеологическият илюзионист Пихоя е откраднал стария чужд фалшификат и от него е сътворил собствен нов. В едно листче се съдържат плагиатство и двойна фалшификация.

Ето, именно от такова крадливо племе властта формира корпуса сериозни историци. Ето на такива мошеници властта доверява писането на историята на страната и нейния народ.