Виктор Суворов
Последната република (87)

4

И тъй, признавам си грешката при определянето на броя на Т-26 и използвам случая да я поправя: Съветският съюз е произвел огромен брой танкове БТ, но произведените в Съветския съюз танкове Т-26 са били още повече.

През 1941 година най-голямата в света серия танкове е съветската Т-26.

На второ място в света е Съветският съюз. С танковете БТ.

На трето място в света… Кой? Правилно — Съветският съюз: серията Т-37А и неговото продължение — Т-38. Тогава никой в света не е произвеждал танкове от един тип в такива количества.

А сега, след като поговорихме за количеството, нека преминем към качеството.

Кое от качествата е най-важното?

Много пъти съм чувал, че основната характеристика за всяко оръжие е способността му да унищожава противника. В нашия случай с танка най-важното е мощта на неговото оръжие.

С това съм напълно съгласен. Но съществува и още по-важна характеристика — сигурността. Каква полза и от най-мощното оръдие, гаубица или ракета, ако не са достатъчно сигурни. Да избереш оръжие е като да избереш съпруга. Добре е, ако тя е и красива, и умна, и скромна, добра, пестелива, спретната и трудолюбива. Но каква полза, ако не можеш да разчиташ на нея. От висотата на жизнения си опит препоръчвам на младото поколение да обръща най-голямо внимание на този аспект. Макар че не бива да омаловажава и останалите добродетели. Лошо ли е да прекараш живота си в съгласие с красавица и умница?

И тъй, колко сигурен е бил красавецът Т-26?

Войната бързо променя модата при системите оръжие. На война оръжието се руши в боевете или се износва от прекомерно натоварване. Войната бракува всичко, което не подхожда на капризния й вкус. През Втората световна война танковият парк на Червената армия е бил обновен осем пъти. По време на война се появяват нови поколения оръжия, които почти веднага биват заменяни с още по-нови…

Войната в Европа е отивала към края си, а в Далечния изток в състава на стрелковите и мотострелковите съединения все още са съществували Т-26. Там се е получил изолиран резерват, където танковият парк почти не е бил обновяван: не им е било до това, пък и какъв смисъл? Получило се е като в откъснатата от целия свят Австралия, в която са се запазили чудновати зверчета. Както и в откъснатата от цивилизацията Куба, където в началото на новото хилядолетие са се запазили екзотичните американски автомобили, стари половин век. Именно така в Далечния изток са се запазили Т-26, БТ и други чудатости.

Задачата на съветските войски в Далечния изток по време на цялата война е била да изчакват в глуха отбрана и с минимални сили да удържат фронта. Т-26 е бил незаменим за такава задача. Т-26 е бил подвижна бронирана огнева точка.

Но през лятото на 1945 година всичко се променя. Откъм запад започва тайно прехвърляне на съветски ударни съединения: танкови и механизирани корпуси, артилерия с голяма и специална мощност, авиационни съединения, а заедно с тях десетки хиляди тонове боеприпаси и гориво за танкове. Странно, но овехтелите Т-26 се оказали напълно пригодни за настъпателна война.

Пример: в 10-и механичен корпус на 1-ви Далекоизточен фронт е имало 251 танка. От тях — 110 Т-34. Останалите са били БТ и Т-26.

В 5-а армия на 1-ви Далекоизточен фронт е имало 410 танка. От тях 207 са били Т-34, останалите са били БТ и Т-26.

Най-мощната ударна групировка съветски войски в Далечния изток е била 6-а гвардейска танкова армия на Задбайкалския фронт. Тя е имала 1019 танка, в това число общо 141 „остарели“ БТ-7 и Т-26. Резултатът? Разгром на японската армия на азиатския континент за две седмици, завземане на територии със стотици милиони жители.

Именно това е замислял другарят Сталин през лятото на 1941 година срещу Германия. За такава работа Т-26 са били напълно годни.