Виктор Суворов
Последната република (13)

6

Двайсет години след смъртта на Жуков дъщерята на великия стратег намира „истинския“, или „първоначалния“ ръкопис. Именно в него, в „първоначалния“, се бил намирал фрагментът за арабския кон. Мемоарите са били преписани в съответствие с новооткритите откровения и версията за падането на Сталин е получила официално потвърждение „от Жуков“.

Но Мария Георгиевна не е бивало да бърза. Не е бивало да изключва възможността „първоначалният ръкопис“ да е бил съчинен от някакви безсъвестни, неграмотни, нехайни мошеници, които са се вмъкнали посред нощ в жилището и са пъхнали този фалшификат в стария шкаф. Дъщерята на стратега е трябвало да прояви елементарна бдителност. Трябвало е да съпостави датите.

Ръкописът на „Воспоминания и размышления“ е бил предаден в издателството на АПН^[1] през септември 1965 година. Жуков съобщава за това на Брежнев лично в писмо от 11 декември 1965 година. Но в „новооткрития първоначален ръкопис“ се срещат препратки към източници, които са се появили след 1965 година. Следователно това не е първоначалният, а вече преработен, редактиран, уточнен вариант.

Нахаканите момчета, които са съчинили „автентичния първоначален ръкопис“, толкова са се увлекли в работата си, че някак между другото са пропуснали две дати: 24 декември 1968-а и 18 юни 1974 година.

Първото издание на „Воспоминания и размышления“ е било подписано за печат на 24 декември 1968 година („Огонёк“, 1988, бр. 18, с. 20), следователно в „първоначалния ръкопис“ не би могло да има препратки към източници, които са се появили след тази дата. Но такива има много. Излиза, че отначало е била публикувана книгата, а едва после някой е съчинил нейния „автентичен“ ръкопис.

Авторите на „първоначалния ръкопис“ е трябвало да напишат с черна боя на белия таван на кабинета, в който са сътворявали този безсмъртен шедьовър, една още по-важна дата — 18 юни 1974-а. Буквите — по един метър, цифрите — по два. Това е денят на смъртта на Жуков. Съчинителите е трябвало да поглеждат тази дата всеки път, когато погледите им са се устремявали нагоре в търсене на вдъхновение. Трябвало е да подправят „автентичния ръкопис“ така, че в никакъв случай да не прескочат тази дата.

Но нашите момчета са съчинявали нетленната си творба „заради едната заплата“. Ни най-малко не са били заинтересовани от резултатите от труда си и се е получила стандартна съветска халтура. Истинският първоначален ръкопис е бил завършен от Жуков и неговите съавтори през август 1965 година, а в намерения от дъщерята на стратега „първоначален ръкопис“ се срещат препратки към том първи на Съветската военна енциклопедия, подписан за печат на 11 септември 1974 година. С една дума, „първоначалният ръкопис“, изведнъж открит от дъщерята на Жуков, е бил създаван от някакви тарикати не само след като книгата е била публикувана, но и след смъртта на Жуков.

А момчетата, за да придадат на творбата си по-голяма убедителност, без свян са се позовавали на книги, издадени и през 1975, и през 1976, и през други по-късни години.

Според мен съществува един-единствен достоен изход от тази извънредно глупава ситуация. Дъщерята на Жуков трябва (просто е длъжна!) да обяви, че са й пробутали фалшификат. Маршалите на Съветския съюз Язов, Куликов, маршалът от бронетанковите войски Лосик и редица други отговорни другари ни уверяваха, че автентичната истина се разкрива едва в последните издания на мемоарите на Жуков, преписани в съответствие с „първоначалния ръкопис“. Тези другари трябва открито и честно да обявят: ние сме хора наивни, доверчиви, лесно е да ни измами човек, не сме прави, вземаме си думите назад. Издателите, които публикуваха този фалшификат, трябва да върнат парите на хората и да им се извинят.

Занапред трябва да се публикува само това, което се съдържаше в най-първото издание на мемоарите на Жуков, издадени, докато той беше жив. Да, великият стратег изглежда в тях като страхливец, мазник, подлизурко, нагаждач, конформист. Но други мемоари няма. Всички останали издания са невероятна измишльотина, фалш и глупост.

А на моя критик, анонимния Гризун, съобщавам: не аз съм проявил невнимание и разсеяност, докато съм чел шедьоврите на Жуков. Тъкмо вие, драги ми другарю, сте подхвърлили съшит с гнили конци „първоначален ръкопис“ с арабски приказки за арабски жребец. Оказахте се лапнимуха от калибъра на някои наши маршали, генерали, адмирали, академици и писатели-герои.

* * *

За създаването на мемоарите на Жуков са били хвърлени огромни народни средства. Колосални колективи от най-високоплатени държавни чиновници, включително завеждащи отдели на ЦК на КПСС и висши ръководители на КГБ, са си губили скъпоценното време не за изграждане на светлото утре и не за преследване на врагове на народа, а за разследване на финансовите скандали, които неизменно са съпътствали сътворяването на великия шедьовър на военната мисъл. При появяването на всяко ново издание отново се харчат народни пари, за да се изхвърли от народното съзнание споменът за всички предишни издания, които автоматично минават в категорията „вредителски“. Списание „Родина“ (1997, бр. 7) рапортува за извършената работа: „В Русия през 90-те години дори учениците бяха предупредени — използвайте изданията от 10-о нататък“. Списанието осмива мен: у нас и учениците знаят, че първите девет издания на мемоарите на Жуков са измислица и глупост. Днес е наредено да се вярва само на онова, което е публикувано днес. А ти, глупчо, си изостанал от живота — още се вкопчваш в старите издания.

Скъпите граждани на Русия, като се започне от училищна възраст, съвършено съзнателно биват превръщани в дебили. Списание „Родина“ играе в това далеч не последна роля. Главният му редактор и всички негови заместници знаят, че „автентичният ръкопис“ на мемоарите на Жуков е шедьовър, одялан с брадва от трепетликов кол, че десетото издание е много по-глупаво от първото. Но списанието с кресливо име, което никак не е в тон с неговото съдържание, иска от читателите си да вярват на нещо, на което могат да вярват само умствено непълноценни хора.

А аз предлагам: хайде за няколко мига да се подчиним на исканията на списание „Родина“. Хайде да си представим, че сме дебили, и да повярваме на последните „най-правдиви“ издания на мемоарите на великия стратег. Но тогава ситуацията става още по-ужасяваща.

От първите девет издания следва, че Жуков не е знаел дори приблизително колко танка, самолета, оръдия, дивизии, корпуси, армии е имал на разположение. А от най-новите издания, „сверени с автентичния ръкопис“, излиза, че старият конник Жуков, който четвърт век е служил в кавалерията, не е познавал дори своята кавалерийска наука — не е можел да различава арабската от терската порода.