Виктор Суворов
Последната република (52)

6

Сталин държи в ръцете си ключовете към Втората световна война. Не е било нужно той да сключва и подписва никакви спогодби и пактове. Сталин е можел да осигури колективната безопасност в Европа със собствени сили. Трябвало е да каже на Хитлер високо и ясно: можеш да нападнеш когото си искаш в Европа, но аз няма да ти дам нефт. И толкоз. След такава декларация Втората световна война не би могла да избухне.

Но Сталин е действал другояче. Той е казал на Хитлер: нападай когото искаш, аз ще ти осигуря не само нефт, но и зърно, памук, никел, манган, хром, мед, калай, ванадий, молибден, волфрам. Нападай, а аз ще те снабдявам дори с това, което и аз нямам, което и на мен не ми достига. Ще купувам скъпо и прескъпо отвъд три морета каучук, аз ще се охарчвам, но на теб ще ти го давам на безценица. Само нападни!

И когато войната най-сетне пламва, „Правда“ — централният вестник на комунистическата партия, леко отдръпва завесата над истинските чувства на кремълските обитатели. Писателката комунистка Ванда Василевская е приета от другаря Сталин (за което тогава никой не знаел) и след това се изхвърля с мощна статия в такъв дух: „Треперят устоите на света, почвата се изплъзва изпод краката на хора и народи. Пламтят зарева и грохотът на оръдията разтърсва морета и материци. Като пух сред урагана политат страни и държави… Колко е великолепно това, колко дивно прекрасно, когато основите на целия свят се разклащат, когато загиват могъщества и падат величия“.

Ето това е автентичната истина. Това е истинското отношение на другаря Сталин към колективната безопасност на европейските държави.

* * *

На пръв поглед политиката на Сталин страда от липса на логика: подготвял е Хитлер за война, проправял е на Хитлер пътя към властта и едновременно е проявявал трогателна грижа за безопасността на британските и френските буржоа. Но в това няма никакъв парадокс и логиката тук е желязна: Сталин е подготвял Хитлер да разгроми буржоазна Европа, а буржоазна Европа е настройвал срещу Хитлер.