Виктор Суворов
Последната република (161)

4

Във всяка нормална страна след войната би последвал съдебен процес. Нали не само 41-ва танкова дивизия се е навъртала през 41-ва година край граничните стълбове. Виновен ли е командирът на дивизията, че в първите минути на войната военното градче на дивизията е „потънало в море от пламъци“? Нима той сам е избирал за дивизията мястото досами границата? Нима е възможно за няколко минути (или дори часове) да се вдигне дивизията по тревога, под артилерийския огън хиляди хора да стигнат до колите, да бъдат изведени от гаражите и депата 415 танка и стотици други коли, да се разгърнат първият и вторият ешелон, пунктовете за управление, резервите и тиловете, да се организират управлението, взаимодействието, връзките и да се отрази настъплението на противника?

Но защо в момента на заплахата не са отдръпнали дивизията от границата? А защо изобщо са я преместили към границата? Как да си обясним странното съседство на една танкова дивизия с държавната граница?

Какво е правела там? Как се е озовала там? По чия вина по чие нареждане? Кой е определил мястото на нейната дислокация? Началникът на Генералния щаб Жуков ли? Къде е той? Подсъдими Жуков, станете! Отговаряйте на въпросите на съда! И тъй, с каква вредителска цел сте придвижили 41-ва танкова дивизия към границата? Сталин ви е наредил, така ли? Не, подсъдими Жуков, от вашите мемоари се вижда, че Сталин не само не е нареждал механизираните корпуси да се придвижват към границата, но и изобщо, е бил против тяхното създаване. Механизираните корпуси с номера от 10 до 30 включително и влизащите в техния състав танкови дивизии с номера от 19 до 61 са били сформирани по ваше настояване и изискване, подсъдими Жуков. Пак вие сте определяли местата за тяхното създаване и разквартируване. Именно по вашия план 41-ва танкова дивизия се е озовала там, където е можело да я нападнат (и са я нападнали) в първия момент от войната. Но защо тя се е намирала на толкова неудобно за отбрана място? Планирали сте да отбранявате родната земя? Но защо тогава тази дивизия (както и всички други) не е стояла в отбрана? Би трябвало да се подготвят окопи за танковете, артилерията и пехотата, да се оборудват основните и резервните позиции, да се раздадат запасите по части и поделения. Десет танка на километър — и ето ви ги четирийсет километра непреодолима отбрана. И то не досами границата, където движението на всеки войник се вижда от отсрещната страна, а някъде по-навътре. Поне не в огневата зона на вражеската артилерия.

Но никой в Червената армия не се е занимавал с тези въпроси.

41-ва танкова дивизия при 22-ри механизиран корпус на 5-а армия от Югозападния фронт е само един пример. По цялата граница от Балтийско до Черно море в онова ясно утро е станало същото. По същия сценарий. Жуков е поставил Червената армия в такива условия, в които тя е трябвало да загине, без да има възможност да причини на противника дори минимални загуби. Жуков е съставил такива планове и е дал такива разпореждания и директиви, изпълнението на които неминуемо е водело Червената армия към разгром, а Съветския съюз — към крах. Действията на Жуков са типичен пример за вредителство, за измяна на Родината, за подло предателство.