Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
7
От пленените B-1 и B-2 германците са сваляли 75-милиметровото оръдие поради пълната му безполезност.
На тези танкове са намерили следното приложение:
— в качеството на неподвижни огневи точки по крайбрежието на Атлантическия океан, в това число на завзетите британски острови Гънзи и Джърси, които се намират съвсем близо до бреговете на Франция;
— за комплектуване на тилови танкови поделения, за които не се е планирало в най-близка перспектива да участват в бойни действия; през 1943 година тези танкове постъпват на въоръжение в 21-ва танкова дивизия, която е била разгромена в Африка, но отново е била формирана в Нормандия;
— за обучение на водачи;
— като подвижна платформа за 105-милиметрова гаубица, която била установявана открито на покрива на корпуса; всичко са били преработени 16 машини, всички те са били използвани във Франция;
— в качеството на огнехвъргачен танк — на мястото на 75-милиметровото оръдие поставяли огнехвъргачка.
„Поради ограничените възможности на куполата за един човек, както и поради ниските ходови качества, тези танкове не са били приети незабавно на въоръжение в германските войски. От 1942 година, след като им е поставена германска радиоапаратура, започват да изпращат тези танкове в тилови танкови поделения, предимно на запад. Някои са били използвани за обучение на водачи.
От такива танкове сваляли куполата… Единствените случаи на използване на тези танкове извън Франция са били изпращането на 223-та танкова рота в Русия и на 7 танка от този тип в дивизията на СС «Принц Ойген», която е воювала на Балканите“ („Encyclopedia of German Tanks of World War Two“. London. AAP. 1978. Р. 213).
Тук е моментът да си спомним и за двигателя. B-1bis е имал карбураторен двигател с мощност 300 к.с. Най-последните — с 307 к.с. Нашите БТ-7 имат 500 и ние крещим по целия свят: лек, остарял! БТ-7М също има 500, но не карбураторен, а дизелов.
А тоя… 307 карбураторен. В най-добрия случай. И никой не крещи и дори не прошепва, че бил лек и остарял. Дори тъкмо обратното: охо, каква мощ! Ето доказателство за германската готовност за войната! Ето го тежкия танк!
В нашата статистика не включваме хилядите танкове с двигатели по 500 к.с. като незаслужаващи внимание, а на Хитлер записваме един танк със слабичко сърце, танк, който и на фронта не е бил през 1941 година.
Хем още не сме намерили време да озадачим гражданина министър с въпроса: ами колко е тежал този тежък танк? Гражданино министър, готов ли сте да отговорите?
B-1 е тежал 25 тона, имал е броня 40 милиметра. Бронята на B-1bis е била увеличена до 60 милиметра, теглото му е нараснало до 32 тона. Според редица достатъчно авторитетни източници — 31,5 тона.
Кой, къде и кога е смятал за тежък танк, който е тежал 32 тона?
При това не бива да забравяме, че голямото тегло далеч не е равнозначно на голяма сила. Ако един мъж тежи 150 килограма, от това изобщо не следва, че е юначага. Френските танкове са имали архаична конструкция, теглото им е било използвано нерационално, затова се е получил толкова голям.
Пък и дали един танк е тежък зависи с какво ще го сравняваме. В Съветския съюз по същото време е бил на въоръжение Т-28. Първите танкове с тегло 25 тона, последните — 32. И никой не ги нарича тежки. Пък и изобщо чак до разпадането на Съветския съюз тях не са ги вписвали никъде. Но те са много по-силни от френските „тежки“ танкове. Последните са имали оръдие с начална скорост 550 км/сек и то е можело да стреля във всички посоки, на 360 градуса. По огнева мощ този танк е превъзхождал френския си събрат. И бронята му е била до 80 милиметра. И двигателят му — 500 к.с.
Но Т-28 е отминал етап. Вместо него от 1939 година в серийно производство влиза Т-34. Бойното тегло на първите образци е 26,5 тона. На последните — 32. Най-лекият, най-първият вариант на Т-34 по бойната си мощ е бил значително по-силен от допотопния френски „тежък танк“.
Но защо никой не обявява Т-34 за тежък?
* * *
Ето ви го истинското лице на сериозната историческа наука.
Трябва да се докаже, че Хитлер е бил готов за войната, че през 1941 година той е имал тежки танкове. Няма проблеми. Танкът с тегло 32 тона е обявен за тежък.
Трябва да се докаже, че през втората половина на войната хитлеристите са успели да създадат среден танк, който по бойна мощ е превъзхождал Т-34. Пак няма проблеми. Историци с леко поведение обявяват „Пантерата“, който тежи 45 тона, за среден танк.
32 бил тежък. 45 — среден.
Марксистите наричат своя научен подход със сложен термин — диалектика. В превод на разбираем за народа език — двумислие.