Виктор Суворов
Последната република (169)

6

И вече като същински виц звучи историята как военният аташе, т.е. генералът от РУ при ГЩ, е искал радиостанция от шефа на НКВД. Хем той, както личи от „документа“, не само я е искал, но и е настоявал да я получи! А на какво основание?

Армейският командир генерал-майор Тупиков по никакъв начин не е свързан служебно с чекистите. Берия не му е началник. Василий Иванович Тупиков е командир от Червената армия. Той е командвал батальон и полк, завършил е Военната академия „Фрунзе“, бил е началник-щаб на 33-ти стрелкови корпус, после — на Харковския военен окръг. От тази длъжност е изпратен като военен аташе в Германия. После, по време на войната, е бил началник-щаб на Югозападния фронт. Загинал е през септември 1941 година при излизане от обкръжение. На 39-годишна възраст. По време на цялата си служба той се е подчинявал на военното командване, а на чекистите — не. Чекистите са можели да пишат доноси срещу него, но не и да му заповядват каквото и да било. Не са имали право и да го арестуват. За това е било нужно разрешението на Сталин.

Представете си, че на фронта воюва стрелкови корпус на РККА и ето че командирът на корпуса се обръща с искане към наркома на НКВД: я ни дай още малко патрони и снаряди! Можете ли да си представите такова нещо? Не можете. Защото командирът на корпуса на РККА има своя йерархична стълбица, увенчана с народния комисар по отбраната и върховния главнокомандващ. Тоест може да се обръща колкото си иска към своите командири — да докладва, да рапортува, да се оправдава, да иска, да настоява. Именно в същата структура се е намирал и генерал-майорът от РККА Тупиков. И щом един командир на дивизия или корпус от Червената армия не може да иска каквото и да било от НКВД, същото се отнася и за военния аташе.

Но щом като работата е стигнала дотам, че в разузнавателното управление при Генщаба нямат достатъчно радиостанции, искането отдолу, от апарата на военния аташе в Берлин, е трябвало да се изпрати в по-горните инстанции и проблемът да се реши на нивото на шефовете на двете ведомства — наркомът по отбраната се обръща към наркома по вътрешните работи: дай, ако обичаш, ако ти се намира някоя излишна.

Но откъде в НКВД може да е имало агентурна радиостанция?

През юни 1941 година с агентурно разузнаване в глобален мащаб паралелно са се занимавали две организации: РУ при ГЩ и Първо главно управление на НКГБ. И едните, и другите са използвали простичката и стабилна радиостанция „Север“. Тя е била разработена за полярниците, но и разузнавачите я харесали. А НКВД по онова време е водел разузнаване срещу противника само в пограничната ивица чрез граничните войски. Там не е била нужна радиостанция с такава мощност, така че НКВД не е разполагал с такива.

Съветският военен аташе в Берлин да се обърне с молба или искане към чуждо ведомство, към Берия, е все едно да се обърне към полярна станция с молба или дори настояване: братлета, дайте една радиостанция, че на моите шпиони не им достигат. Но да се обърне към полярниците поне е имало смисъл. Те са щели да съжалят горкия разузнавач и може би са щели да му услужат. А да се обръща към НКВД е било напълно безсмислено. По онова време в НКВД не са държали такава апаратура, не им е била нужна.

Военният аташе в Берлин явно не е разбирал кой му е началник, затова се е обръщал към ведомство, което не е можело да му помогне дори да е имало желание. Между другото за агентурната връзка. Задграничните апарати на съветското военно стратегическо разузнаване са били изцяло осигурени със средства за комуникация. Проблеми са възникнали след 22 юни 1941 година не защото радиостанциите не са достигали и не защото са работели зле, а защото войната е била планирана за чужда територия. Главният приемен център на разузнавателното управление при Генералния щаб се е намирал в Минск и още на 28 юни 1941 година е попаднал в ръцете на германската армия. При паническото отстъпление на Червената армия част от апаратурата и купчини съвършено секретни документи не са били унищожени. Това е повлякло след себе си провали на редица нелегални резидентури и агентурни групи. А разузнавателните структури, които са продължавали да действат, са били лишени от възможността да предават в Москва получената информация: фронтът се е отместил почти на хиляда километра на изток, а радиостанцията „Север“ не е била пригодена за такива разстояния.

След войната е било търсено обяснение защо през лятото на 1941 година Генералният щаб на РККА изведнъж е ослепял и оглушал, като е загубил връзка с извънредно важни източници на информация. И се е родила легендата: толкова сме били изостанали, че в нашите нелегални резидентури изобщо не е имало радиостанции.

За да се стабилизира тази легенда, са били съчинени съпътстващи и подкрепящи я сказания: ето на, военният аташе в Берлин е молел Берия да му изпрати радиостанция…