Виктор Суворов
Последната република (126)

6

Към края на 30-те години се изяснява, че концепцията за многокуполен танк води до задънена улица. И ето защо. Танкът има много общо с броненосеца и линейния кораб — това са подвижни бронирани крепости, способни да унищожават противника и да издържат на неговите удари.

Но има и разлика.

Какви са максималните размери на един кораб? Колко голям кораб можем да построим? Всякакъв. Нищо не ни ограничава. А самолет? И самолет можем да построим с всякакви размери. Танк обаче не можем. Защото на далечни разстояния танковете пътуват с железниците. Така че танкът не може да бъде по-широк от железопътната платформа. Дори с един сантиметър.

Сваляш танка от платформата и той потегля напред. А пред него има мостове… Вярно, можете да построите огромен свръхтежък танк, но колкото той е по-голям и по-тежък, толкова повече проблеми срещате. Спомнете си за мостовете, за тунелите, за тесните клисури, за деретата, за блатата, за слабата почва, за изкачванията и слизанията, за острите завои, за тесните просеки в гората, за калта, за дълбокия коловоз в калта и пр., и пр.

С една дума: желателно е танковете да не надхвърлят 60 тона. Защото тогава танкът не би могъл да мине по нито един мост. Изхождайки от това, нека опитаме да нахвърляме ескизен проект на идеалния тежък танк. Много куполи — много хора. Много хора — голям вътрешен обем. Може ли големият обем да се защити с дебела броня? Може. Но няма да успеем да се впишем в зададеното тегло. Изходът е: колкото по-малко куполи, толкова по-малък екипаж, толкова по-малък вътрешен обем, толкова по-тежка броня, която можем да използваме за защита на малкия обем.

Какъв е минималният брой на куполите? Една. Това е идеалното. Именно към него ще се стремим. Минималният екипаж на тежкия танк е 5-има души. В хода на войната на тежките танкове ИС-1 и ИС-2 екипажът е бил съкратен до 4-ма души. На средния Т-34-85 е имало 5-има души, а на тежкия ИС — 4-ма. За сметка на това бронята е била за чудо и приказ. И оръдието, което са поставили на него, е било страшилище за враговете, само са можели да ни завиждат.

А на красавеца Т-35 е имало 5 куполи и 11 юнаци екипаж. Можело е да се усили бронята. И са я усилили. Можело е да заварят допълнителни броневи екрани. Заварили са. Но това пак е било задънена улица.

След като е насочил силите на конструкторите към търсене на нови решения, към началото на Втората световна война Сталин получава опитните образци на тежките танкове. От петте куполи конструкторите вече са се отказали: явно са били прекалено много. Замисляли са три. Но и трите куполи излизали солено. Въпросът се решавал в Сталиновия кабинет. Другарят Сталин собственоръчно свалил от макета третата купола: икономия на тегло ли? Правилно. Теглото намаляло не само защото свалили излишната трета купола, но и защото дължината на броневия корпус намаляла, следователно — теглото паднало още веднъж.

В резултат на интензивните търсения през 1939 година са били създадени тежките танкове за пробив Т-100 и СМК, които са имали по две куполи, и КВ — с една. КВ е сложил точката на спора: ако някой се нуждае в даден момент на дадено място да използва едновременно две танкови оръдия, по-добре използвайте два КВ вместо един двукуполен СМК. Така е и по-сигурно: извадят ли от строя единия, вторият ще отмъсти.

Същото е станало и със средните танкове. За да замести Т-28 с трите куполи, е бил разработен Т-34 — с една.

Но!

Нито тежкият Т-35, нито средният Т-28 трябва да се смятат за остарели към лятото на 1941 година. Не бива да ги смятаме за такива, защото никъде по света не е имало нищо подобно и нищо равно на тях. Просто у нас се е появило нещо принципно ново, превъзхождащо всичко, което е съществувало в целия свят, включително и онова, което е било на въоръжение в Червената армия.