Виктор Суворов
Последната република (59)

1

Да четеш мемоарите на Жуков е уморителна работа. Изисква усилия. Само стила му да вземеш…

И каква е тази странна зависимост: колкото повече се роят изданията на „Размислите“, толкова по-пълни стават с граматически, стилистични, правописни и синтактични грешки. И със смислови.

В съветските времена беше изобретен така нареченият „Знак за качество“. Теоретично с него трябваше да бъдат белязани стоките, които отговарят на световните стандарти. На практика всичко изглеждаше малко по-различно…

Издателите на „Размислите“ са си спомнили родната съветска всенародна борба за качество. Вместо добросъвестно да работят върху грешките в мемоарите на великия стратег, те са отпечатали на титулната страница на „Размислите“ похвалата на Михаил Шолохов, който удостоверява, че с качеството в тази книга всичко е съвсем наред. Класикът на социалистическия реализъм е благоволил да се изкаже в смисъл, че писателите-професионалисти трудно биха се съревновавали с такава литература.

Тук на пръв поглед съзираме самоунижението на Шолохов в чист вид. А всъщност виждаме пред себе си образец на самовъзхваляване и себевъзвеличаване: дори на мене, на Шолохов, дето съм толкова велик и ужасно талантлив, не ми е лесно да се състезавам по литературно майсторство с мемоара на Жуков.

За да оцените литературния талант на Шолохов, настоятелно ви препоръчвам една книга, написана от Зеев Бар-Села. Книгата е озаглавена „Литературный котлован. Проект «Писатель Шолохов»«. Няколко дни след раждането си слепите кученца проглеждат. Именно такова въздействие върху хората оказва »Литературный котлован^[1]“: прочиташ я и проглеждаш. Мигаш, мигаш, чешеш се по тила: абе как не съм забелязвал това по-рано?

Но нека се върнем към безсмъртния шедьовър на Жуков. И това е химн, възпяващ автора си. Само една фраза ти стига: „Ако правителствата на Англия и Франция… бяха пожелали да се обединим… както предлагахме ние…“

Какво ниво: от една страна, правителствата на Великобритания и Франция, от друга — ние.

Кои „ние“, бе?

През март, април, май 1939 година Сталин и Молотов чрез свои най-доверени лица водят интензивни задкулисни преговори с правителствата на Великобритания и Франция по въпросите за обуздаването на Германия. През това време комдивът Жуков размахва сабя в Белоруския военен окръг. Лично той нищо не е предлагал на правителствата на Великобритания и Франция, тогава никой не го е питал за мнението му.

Следствие от задкулисната активност на Сталин и Молотов са преговорите между военните делегации на СССР, Великобритания и Франция през август същата година. Комкорът Жуков през това време е воювал в Монголия. Той не е имал никакво отношение към московските преговори и няма какво да си спомня за тях.

Защо тогава не е написал: Сталин и Молотов предлагаха… Или: съветското правителство предлагаше… Или: членовете на съветската военна мисия, оглавявана от маршала на Съветския съюз Ворошилов, предлагаха…

Откъде накъде „ние“?