Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
Глава 10
Съдбата на Европа щеше да бъде друга…
Ако правителствата на Англия и Франция през 1939 година бяха пожелали да обединят военните си сили със Съветския съюз срещу агресора, както предлагахме ние, съдбата на Европа щеше да бъде друга…
1
Да четеш мемоарите на Жуков е уморителна работа. Изисква усилия. Само стила му да вземеш…
И каква е тази странна зависимост: колкото повече се роят изданията на „Размислите“, толкова по-пълни стават с граматически, стилистични, правописни и синтактични грешки. И със смислови.
В съветските времена беше изобретен така нареченият „Знак за качество“. Теоретично с него трябваше да бъдат белязани стоките, които отговарят на световните стандарти. На практика всичко изглеждаше малко по-различно…
Издателите на „Размислите“ са си спомнили родната съветска всенародна борба за качество. Вместо добросъвестно да работят върху грешките в мемоарите на великия стратег, те са отпечатали на титулната страница на „Размислите“ похвалата на Михаил Шолохов, който удостоверява, че с качеството в тази книга всичко е съвсем наред. Класикът на социалистическия реализъм е благоволил да се изкаже в смисъл, че писателите-професионалисти трудно биха се съревновавали с такава литература.
Тук на пръв поглед съзираме самоунижението на Шолохов в чист вид. А всъщност виждаме пред себе си образец на самовъзхваляване и себевъзвеличаване: дори на мене, на Шолохов, дето съм толкова велик и ужасно талантлив, не ми е лесно да се състезавам по литературно майсторство с мемоара на Жуков.
За да оцените литературния талант на Шолохов, настоятелно ви препоръчвам една книга, написана от Зеев Бар-Села. Книгата е озаглавена „Литературный котлован. Проект «Писатель Шолохов»«. Няколко дни след раждането си слепите кученца проглеждат. Именно такова въздействие върху хората оказва »Литературный котлован[1]“: прочиташ я и проглеждаш. Мигаш, мигаш, чешеш се по тила: абе как не съм забелязвал това по-рано?
Но нека се върнем към безсмъртния шедьовър на Жуков. И това е химн, възпяващ автора си. Само една фраза ти стига: „Ако правителствата на Англия и Франция… бяха пожелали да се обединим… както предлагахме ние…“
Какво ниво: от една страна, правителствата на Великобритания и Франция, от друга — ние.
Кои „ние“, бе?
През март, април, май 1939 година Сталин и Молотов чрез свои най-доверени лица водят интензивни задкулисни преговори с правителствата на Великобритания и Франция по въпросите за обуздаването на Германия. През това време комдивът Жуков размахва сабя в Белоруския военен окръг. Лично той нищо не е предлагал на правителствата на Великобритания и Франция, тогава никой не го е питал за мнението му.
Следствие от задкулисната активност на Сталин и Молотов са преговорите между военните делегации на СССР, Великобритания и Франция през август същата година. Комкорът Жуков през това време е воювал в Монголия. Той не е имал никакво отношение към московските преговори и няма какво да си спомня за тях.
Защо тогава не е написал: Сталин и Молотов предлагаха… Или: съветското правителство предлагаше… Или: членовете на съветската военна мисия, оглавявана от маршала на Съветския съюз Ворошилов, предлагаха…
Откъде накъде „ние“?