Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

Глава 10
Съдбата на Европа щеше да бъде друга…

Ако правителствата на Англия и Франция през 1939 година бяха пожелали да обединят военните си сили със Съветския съюз срещу агресора, както предлагахме ние, съдбата на Европа щеше да бъде друга…

Г. К. Жуков, маршал на Съветския съюз, четирикратен Герой на Съветския съюз

„Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 188

1

Да четеш мемоарите на Жуков е уморителна работа. Изисква усилия. Само стила му да вземеш…

И каква е тази странна зависимост: колкото повече се роят изданията на „Размислите“, толкова по-пълни стават с граматически, стилистични, правописни и синтактични грешки. И със смислови.

В съветските времена беше изобретен така нареченият „Знак за качество“. Теоретично с него трябваше да бъдат белязани стоките, които отговарят на световните стандарти. На практика всичко изглеждаше малко по-различно…

Издателите на „Размислите“ са си спомнили родната съветска всенародна борба за качество. Вместо добросъвестно да работят върху грешките в мемоарите на великия стратег, те са отпечатали на титулната страница на „Размислите“ похвалата на Михаил Шолохов, който удостоверява, че с качеството в тази книга всичко е съвсем наред. Класикът на социалистическия реализъм е благоволил да се изкаже в смисъл, че писателите-професионалисти трудно биха се съревновавали с такава литература.

Тук на пръв поглед съзираме самоунижението на Шолохов в чист вид. А всъщност виждаме пред себе си образец на самовъзхваляване и себевъзвеличаване: дори на мене, на Шолохов, дето съм толкова велик и ужасно талантлив, не ми е лесно да се състезавам по литературно майсторство с мемоара на Жуков.

За да оцените литературния талант на Шолохов, настоятелно ви препоръчвам една книга, написана от Зеев Бар-Села. Книгата е озаглавена „Литературный котлован. Проект «Писатель Шолохов»«. Няколко дни след раждането си слепите кученца проглеждат. Именно такова въздействие върху хората оказва »Литературный котлован[1]: прочиташ я и проглеждаш. Мигаш, мигаш, чешеш се по тила: абе как не съм забелязвал това по-рано?

Но нека се върнем към безсмъртния шедьовър на Жуков. И това е химн, възпяващ автора си. Само една фраза ти стига: „Ако правителствата на Англия и Франция… бяха пожелали да се обединим… както предлагахме ние…“

Какво ниво: от една страна, правителствата на Великобритания и Франция, от друга — ние.

Кои „ние“, бе?

През март, април, май 1939 година Сталин и Молотов чрез свои най-доверени лица водят интензивни задкулисни преговори с правителствата на Великобритания и Франция по въпросите за обуздаването на Германия. През това време комдивът Жуков размахва сабя в Белоруския военен окръг. Лично той нищо не е предлагал на правителствата на Великобритания и Франция, тогава никой не го е питал за мнението му.

Следствие от задкулисната активност на Сталин и Молотов са преговорите между военните делегации на СССР, Великобритания и Франция през август същата година. Комкорът Жуков през това време е воювал в Монголия. Той не е имал никакво отношение към московските преговори и няма какво да си спомня за тях.

Защо тогава не е написал: Сталин и Молотов предлагаха… Или: съветското правителство предлагаше… Или: членовете на съветската военна мисия, оглавявана от маршала на Съветския съюз Ворошилов, предлагаха…

Откъде накъде „ние“?

Бележки

[1] Котлован (рус.) — изкоп. — Б.пр.