Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

3

Ако Троцки е бил опасен, Сталин е можел да го изолира така, както е изолирал Ленин през последните години от живота му. Последния период от живота си Ленин е прекарал в изолация, организирана от Сталин. На 18 декември 1922 година е било прието постановление на Централния комитет на Комунистическата партия, в което се е казвало: „На другаря Сталин се възлага личната отговорност за изолирането на Владимир Илич както по отношение на лични срещи със служители, така и на кореспонденцията“ (Фельштинский, Ю. „Вожди в законе“. М., Терра, 1999, с. 290).

Охраната, храненето, „лечението“ на Ленин — всичко е било поставено под пълния контрол на Сталин. Разрешавали на Ленин да чете само онова, което разрешавал Сталин. Ленин знаел за положението в страната предимно от публикациите във вестник „Правда“. А за да не се вълнува много, лично за него пускали специален брой. В единствен екземпляр. Всичко, което пишел Ленин, било предавано на Сталин. Впрочем в грижите си за здравето му подчинените на Сталин лекари не позволявали на Ленин да пише много.

Троцки би могъл да загине на операционната маса така, както през 1925 година е загинал Фрунзе, който е сменил Троцки на поста ръководител на Червената армия. По онова време Сталин е имал трима секретари: Бажанов — по „светлите дела“, Мехлис — по „полутъмните“, и Канер — по „тъмните“ дела. Бажанов си спомня, че сложили Фрунзе на операционната маса почти насила — толкова загрижен бил Сталин за здравето на своя боен другар. Фрунзе не случайно отказвал. На операционната маса го чакала смърт. Явно той се е досещал за това. С подготовката на операцията, кой знае защо, се занимавал секретарят на Сталин по „тъмните дела“ Григорий Канер. Когато секретарят по „светлите дела“ Бажанов научил за това, всичко му станало ясно (Бажанов, Б. „Воспоминания бывшего секретаря Сталина“, с. 141). Ако Троцки е бил опасен за Сталин, той е можел да прояви грижа за здравето му и да сложи и него на операционната маса, па дори и насила.

Троцки е можело благополучно да се удави в езеро така, както през 1925 година се удавил Ефраим Склянски, заместникът на Троцки като ръководител на Червената армия по време на Гражданската война. Бажанов разказва как получил съобщението за загадъчната смърт на Склянски: „Ние с Мехлис незабавно отидохме при Канер и в един глас му заявихме: «Гриша, ти си удавил Склянски»… Двамата с Мехлис бяхме абсолютно сигурни, че Склянски е бил удавен по заповед на Сталин и че «нещастният случай» е бил организиран от Канер и Ягода“ (пак там, с. 91). Между другото, Канер е бил разстрелян през 1937 година, а Ягода — през 1938-а.

В средата на 20-те години Сталин вече е имал добре смазан механизъм за политически убийства. На тъмна уличка или дори в светъл коридор на Смолни Троцки е можело да срещне идеен борец с пикел или психически неуравновесен тип с пистолет. Ала кой знае защо, през онези години Троцки не е срещал на пътя си такива типове.

Докато се е намирал в Казахстан, Троцки не е можел да публикува нито ред. Когато е пуснал Троцки на свобода, Сталин му е предоставил възможността да говори и пише каквото си пожелае, т.е. най-гадни неща за Сталин.

Защо го е направил Сталин? И защо, след като е пуснал Троцки на свобода, толкова дълго е отлагал убийството му? През 30-те години Сталин е обвинявал в троцкизъм всички свои врагове вътре в страната. Такова обвинение е означавало смърт — бавна по лагери или незабавна в затвора. Троцкистите и обвинените в троцкизъм са били разстрелвани с хиляди и десетки хиляди, стотици хиляди и дори милиони са били откарвани по лагери. При това Сталин не е закачал самия Троцки. При това Троцки си е живеел на воля на приказно красиви острови в курортен климат, а след това — в Южна Франция, в Норвегия, в Мексико.

После изведнъж нещо се е случило и е започнала истинска хайка срещу Троцки. Заредили са се покушение след покушение, докато всичко приключило с победния удар на пикела.

Ако това е параноята на Сталин, защо тя толкова дълго е засягала само троцкистите, повечето мними, но до определен момент е щадяла самия Троцки? И какво се е случило после? Внезапно се е обострила Сталиновата параноя?

След смъртта на Сталин новият господар Никита Хрушчов обясни, че нашият обществен и икономически строй е най-добрият в света, а отделни недостатъци и изкривявания са се породили заради лошия характер на Сталин. Блюдолизците на Хрушчов подкрепиха идеята му, развиха я, заговориха, че Сталин е бил параноик. При Хрушчов сталинските палачи бяха в немилост. Някои бяха разстреляни, други хвърлени зад решетките, трети изгонени от работа. Вярно, повечето се отърваха само с лека уплаха, но вече не ги награждаваха с ордени. И не щеш ли, в Москва се появява Меркадер, убиецът на Троцки, изпълнителят на престъпния замисъл на Сталин, и получава от ръцете на Хрушчов най-високите награди на Съветския съюз.

Ако смятаме убийството на Троцки за проява на Сталиновата параноя, ще трябва да признаем, че и Хрушчов е бил параноик, и то тази параноя се е проявила само веднъж и само по отношение на Троцки, който е бил убит 20 години преди това.

В противен случай ще трябва да признаем, че в навечерието и в самото начало на Втората световна война Троцки е представлявал реална опасност не само за Сталин, но и за цялото съветско ръководство.