Виктор Суворов
Последната република (23)

3

И тъй, Великата цел — разгромяването на фалшификаторите — е и близка, и принципно недостижима. Като морков на въженце пред муцуната на магаре. Тъкмо в това се състои цялата прелест. За историческата правда можеш да се бориш вечно. На борците за Идеята са гарантирани хлебно-маслени длъжности, почетни звания, ефирно време и нови милиарди за патриотично възпитание. Аз поглеждам себе си, дребничкото врагче, с гордост: на колко генерали осигурих работа! Граждани генерали, ако ме нямаше мен, бяхте за ожалване! А така — никакво отчаяние: награди, ордени, тиражи, гостоприемни симпозиуми и пожизнени гаранции срещу безработица.

Има и още една причина, която няма да позволи фалшификаторите на историята на Втората световна война да бъдат сразени от железния юмрук на държавната идеология. А тя е, че главните борци срещу фалшификацията са едновременно и главни фалшификатори. У нас всичката ни е такава: срещу кражбите се борят крадците, и то не дребните, а онези по върховете, а срещу продажността на чиновниците — най-продажните от тях. И историческата правда защитават онези, на които по задължение е вменено да я изопачават. Генерал-полковник Д. А. Волкогонов например беше главният военен историк. А малко преди това — началник на управлението на спецпропагандата при Главпур, т.е. главният лъжец на Съветската армия. 40 години Волкогонов преподаваше марксизъм-ленинизъм, а после го пратиха да оправя военната история. Смятали са, че онзи, който е солидно подкован идеологически, е и най-кадърният.

И преди, и след Волкогонов не стратези, а агитатори и кресльовци ръководеха нашата военноисторическа наука. Генерал-лейтенант П. А. Жилин например. Той е и доктор на науките, и професор, и член-кореспондент, и лауреат на всякакви награди. А преди да оглави Института по военна история при Министерството на отбраната на СССР, този учен мъж е заемал високата длъжност проректор на Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, т.е. школата по марксистко словоблудство.

Военната история в нашата страна се разработваше като агитация и пропаганда. В нормалните страни военната история е повелителка и майка на всички военни науки, а у нас тя е сладурче от идеологическия бардак. Под ръководството на разни Телпуховски, Жилиновци Волкогоновци в нашата страна израснаха цели поколения абсолютно неграмотни генерали и маршали.

В Съветския съюз книги за войната съчиняваха хора, които почти нищо не знаеха за нея. Маршалът на Съветския съюз Иван Степанович Конев например смая света с изказването си, че германският танк „Тигър“ бил въоръжен със 100-мм оръдие („Сорок пятый“. М, Воениздат, 1966, с. 123). От деня на сталинградския прелом Червената армия е настъпвала и най-страшният звяр, който е срещала по пътя си, е бил „Тигърът“. Този хищник е бил способен да спира бронираните лавини на Червената армия, понякога твърде мощни и многобройни. За да се борят с него, е трябвало да знаят къде е била силата му и къде — слабостта. Всеки войник на фронта е бил длъжен да помни основните тактико-технически данни на „Тигър“. Първата и главна характеристика на танка, както и на всяко друго оръжие, е способността му да убива. За фронтоваците е било важно преди всичко да знаят наизуст за кого и на какви дистанции е опасен този звяр, т.е. характеристиките на неговото оръдие. А те започват от калибъра. На всеки войник е набивано в главата: 88 мм. И на всеки сержант. И офицер. И генерал. А командващият фронта на главното стратегическо направление на войната маршалът на Съветския съюз И. С. Конев не е знаел това.

Възразяват ми: че той не е писал лично мемоарите си!

Не ми възразявайте. Знам, че не ги е писал той. Въпросът е друг: защо поне не ги е чел? Нима на маршала не му е било интересно поне бегло да се запознае със собствените си спомени?

И още един въпрос: как тази глупост е минала през проверката на Института по военна история при Министерството на отбраната и Военноисторическия отдел при Генералния щаб? И как Военното издателство при Министерството на отбраната е могло да отпечата такова нещо?

Хем това не е техническа грешка.

На същата страница хората, които са съчинявали мемоарите на маршал Конев, са хвърлили в недоумение прогресивното човечество с откритието: „“Кралските тигри" бяха още по-мощни". Тъй като в разказа за „Тигъра“ е упомената само една негова характеристика — калибърът на оръдието, фразата за „Кралския тигър“ се възприема в смисъл, че той е имал оръдие с още по-голям калибър. Но всеки нормален човек, който самостоятелно изучава войната, знае, че „Кралският тигър“ е имал оръдие със същия калибър — 88 мм.

На предната страница именитият пълководец Конев е сразил читателите с новината, че съветският танк Т-26 е бил бързоходен. С други думи, хората, които са писали мемоарите на маршал Конев, са нямали представа не само за германските танкове, в частност за най-мощните, но и за съветските, в частност за най-масовите на 22 юни 1941 година. А всеки ученик, който се интересува от историята на войната, знае, че максималната скорост на Т-26 е била 30 км/час.

Простимо е, след като си воювал, да не знаеш нищо за германските танкове, но как да простим непознаването на собствената ти техника, с която са въоръжени подчинените ти войски.

И щом не знаеш, поне си мълчи. Защо си разрешил да съчиняват мемоари от твое име?

Това са само три примера на две страници. Но всички книги на маршал Конев се състоят само от такива примери. Всичко това се превежда на чужди езици и предизвиква весело оживление сред читателските маси. А у нас никой не реагира на това. По мемоарите на Конев 40 години се провеждат читателски конференции във всички военни академии и училища и никой не се възмущава, не протестира, не пише опровергаващи статии, книги и дисертации. А пък нивото на невежеството в мемоарите на Жуков е несравнимо по-високо, отколкото в мемоарите на Конев. Но моите многобройни критици сякаш не забелязват това. А незнанието на основите плоди ново и по-дълбоко незнание.

И ето го резултата.

През април 2005 година се състоя грандиозна научна конференция: лампази, еполети, научни титли, доклади, дискусии, шампанско. Епохална реч произнесе заместник-министърът на отбраната на Руската федерация — началникът на въоръженията на Въоръжените сили на РФ армейски генерал А. Московски. Но ужасът не е, че той дрънкаше идиотщини, а че никой не му възрази. Армейски генерал Московски например каза, че две години преди нападението на Германия над СССР в Съветския съюз били „формирани 125 нови дивизии“. Интересът на армейския генерал е разбираем. Наредили са му да лъже, че нашата страна изобщо не се е подготвяла за война. Или се е подготвяла през куп за грош.

Но Съветският съюз се е подготвял. И то доста сериозно. И следващият докладчик, заместник главният комисар на ВВС генерал-полковник А. Наговицин, можеше да възрази: не за две години, а само от началото на юни 1940 до началото на юни 1941 година, т.е. за една година, само в състава на ВВС са били формирани 79 нови авиационни дивизии. Но заместник-главкомът на ВВС генерал-полковник Наговицин не е много наясно с въпросите на авиацията, затова не възрази.

А някой от присъстващите би могъл да добави: през същата година са били формирани 61 танкови дивизии. Всичко само за една година — 140 само авиационни и танкови дивизии. Но нали най-много са се формирали стрелкови дивизии. Както и моторизирани. Във въздушнодесантните войски са били формирани нови бригади (които са по-малки от дивизиите) и корпуси (по-големи от дивизиите), но точно дивизии не е имало. Това обаче не означава, че въздушнодесантните войски не трябва да се включват в сметките. А освен това — корпуси и дивизии на противовъздушната отбрана, дивизии на НКВД и пр., и пр.

Армейски генерал Московски е мислител от жуковски калибър. Той не просто говори и мисли като Жуков, но го прави със смайваща точност, до последната запетая.

Маршалът на Съветския съюз Жуков: „От януари 1939-а до 22 юни 1941 година Червената армия получи повече от седем хиляди танка. През 1941 година промишлеността вече можеше да даде около 5,5 хиляди танка от всички типове. Колкото до КВ и Т-34, към началото на войната заводите успяха да произведат 1861 танка“ („Воспоминания и размышления“. 1969, с. 205).

Армейски генерал Московски: „От януари 1939-а до 22 юни 1941 година Червената армия получи повече от седем хиляди танка. През 1941 година промишлеността вече можеше да даде около 5,5 хиляди танка от всички типове. Колкото до КВ и Т-34, към началото на войната заводите успяха да произведат 1861 танка“ („Красная Звезда“, 13.04.2005).

Тези числа са отдавна опровергани. Препоръчвам на генерал Московски и на всички, които го аплодираха, „Статистический сборник №1“, издаден от Министерството на отбраната през 1994 година: към 21 юни танковете КВ са били 711, Т-34 — точно 1400. Хубавото на справочника е, че посочва кой кога колко танка е произвел, кой завод кога на кого колко е доставил. Числата от „Статистический сборник“ са обосновани и потвърдени от архивните данни, а данните на генерал Московски са взети от лъжливите мемоари на неграмотния „маршал на победата“.