Виктор Суворов
Последната република (44)

5

Антонов-Овсеенко е отзован от Испания в Москва, арестуван и разстрелян.

Ян Берзин се връща от Испания на поста си началник на Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия, но скоро също е арестуван и разстрелян.

А военните съветници, които наистина са воювали, а не са се занимавали с политика и шпионаж, стремително се издигат до върховете на военната власт. Някои от тях после попадат под Сталиновата секира, но не заради Испания, а за други простъпки и грешки.

Аз не знам какво следва от това.

Можем обаче да предполагаме, че от един момент нататък Сталин вече не е разчитал на военна победа в Испания, разбирайки, че в такива условия тя е невъзможна. Ето защо не е имал претенции към командирите си. Те са направили всичко възможно. Сталин е оценил това и е издигнал много от тях.

Виж, палачите, шпионите, политиците като Антонов-Овсеенко и Берзин нещо са се поизложили, не са оправдали надеждите на Сталин. И Сталин ги е разстрелял.

Но на какво е разчитал Сталин? Какво е искал да постигне?

Тук няма загадка. Достатъчно е да се взрем в действията на сталинската дипломация и пропаганда през онези години. Три държави с тоталитарни режими са помагали на генерал Франко. А на Испанската република на държавно ниво е помагал само Съветският съюз. Великобритания и Франция са провеждали политика на ненамеса в работите на Испания. Съветската пропаганда просто е негодувала: в Испания децата страдат, а Великобритания и Франция изобщо не реагират! Съветската пропаганда осмива Великобритания и Франция за жестокото им равнодушие към съдбите на испанските деца. Как можели те да гледат спокойно страданията на испанския народ?! Как можели да стоят настрана?!

Но въпросът не е бил в децата. В Съветския съюз на 7 април 1935 година грижовните комунисти са въвели закон, според който смъртното наказание се прилагало и за деца на възраст над 12 години.

Главният стремеж на Сталин, изразен ясно и открито, е бил: да въвлече Великобритания и Франция в Испанската война. Ако успеел да осъществи този план, в далечния запад на Европейския континент, на земята на Испания, са щели да влязат в кървава схватка Германия, Италия и Португалия, от една страна, и Великобритания и Франция — от друга. А Съветският съюз с бил далече. Сталиновите съветници и „доброволци“ също са щели да воюват, но войната по никакъв начин е нямало да докосне територията на Съветския съюз. На Сталин оставало само да налива масло в огъня на разгарящата се война.

Доброволците-интернационалисти от 54 страни са били част от същия замисъл. Агентите на Сталин из целия свят са агитирали честните младежи да заминават за Испания. Сталин не е жалел пари за агитация, плащал е пътните и издръжката на доброволците, въоръжението на интернационалните бригади. Замисълът е бил прост — да въвлече във войната граждани от целия свят. Отначало — отделни граждани, после — групи. А после правителствата на различните страни са щели да бъдат принудени да спасяват хората си, попаднали в беда. А това е щяло да означава в една или друга степен конфликти с правителствата на Франко, Хитлер, Мусолини, Салазар.

Но войната в Испания така и не излиза извън пределите й. Усилията на сталинските палачи, дипломати и шпиони не достигат, за да раздухат испанския пожар из цяла Европа.

И Сталин рязко сменя курса.