Виктор Суворов
Последната република (72)

1

Навремето ме учеха: след като прочетеш агентурно съобщение, запомни го цялото, дълбоко се отпусни, разтвори се като късче лед в езеро. Разкапи се, разплуй се, така че нищо да не те тревожи, проблемите и преживяванията ти да се отдръпнат, външните звуци да отминават покрай тебе. Така че да забравиш абсолютно всичко. В главата ти да няма никакви мисли, абсолютно никакви — само картина (и усещане!) на едно тихо, чисто, дълбоко планинско езеро. Научи се да се отпускаш мигновено и извънредно дълбоко. А после, когато докоснеш дъното, полека-лека се върни обратно. В момента на връщането ти в този свят, когато всичко в паметта ти се възстановява, се постарай да изразиш прочетеното съобщение с една дума.

Ако не става с една, изрази го с две.

И така действай с всяка информация. След като цял ден си работил с купчина документи, вечерта се протегни сладко-сладко, прозей се блажено и се разтвори. И нека езерото да бъде от чисто по-чисто. И пясъкът по дъното да бъде бял. Да шумолят тръстики. Едно жълто листо да плува като корабче по водата. Игриво ручейче да ромоли, вливайки се в езерото.

След като си работил една седмица, отново забрави всичко, отдръпни се от колоните цифри и факти, изключи съзнанието. После се опитай да изразиш всичко с една дума. Или с кратка фраза. Но така, че с тази фраза да изразиш целия обем, от цялата седмица. Може дори да не е с фраза. Защото ние мислим не в думи, а в някакви образи, без да формулираме: самият ти разбираш ситуацията, но не успяваш веднага да я изразиш така, че и друг да я разбере. В случая най-важното е изводът да бъде кратък за теб. И няма нищо страшно, ако при обяснението си за другите може би ще трябва да използваш няколко изречения.

По-просто казано, задачата е да улавяш най-важното, главното и да концентрираш в една точка това главно.

Та така, навремето се случи да работя в германските военни архиви във Фрайбург. Всеки ден правех за себе си извод, който помествах в един образ, в една фраза, в една дума. И всяка седмица правех общ извод. Това продължи два месеца. Вечерта си подредих куфара… И вече бях готов… Но изводът блесна още преди да се потопя в езерото. Изводът беше зашеметяващ: не псуват оръжието.

През двата месеца доста упорита работа не бях срещнал нито един германски отрицателен отзив за съветското оръжие. Нито през лятото на 1941 година, нито по-късно германските, войници, офицери, генерали бяха дали негативни оценки за съветското оръжие.

На съветската тактика те не просто се бяха присмивали, но се бяха подигравали, глумили, бяха упражнявали сарказма си над нея. На умствените способности на руснака — също. В началото. Какво ли не среща човек в тези архиви! И плакати с небръснати мутри на дегенерати и надписи „Унтерменш“, и отчети за множеството разгромени съветски дивизии, рапорти за немислими трофеи, свидетелства на очевидци за зверства на НКВД, оплаквания от лошите пътища, от прахоляка и жегата, после — от дъждовете и калта, от снега и студа. Всичко било лошо, всичко било ненормално. Освен оръжието.

Всички сказания за винтовката за трима, за вехтите танкове и самолетите-ковчези — това са по-късни, следвоенни творения на комунистическата пропаганда. Пример: онова, което кремълските умници от Агитпропа презрително наричат „Катъра^[1]“, сред германците се е казвало „Плъх“. И в официалната инструкция всеки германски летец-изтребител е бил строго предупреждаван: „Не притискай «Плъха» до стената!“.

По-просто казано, във въздушен бой срещу съветския изтребител И-16 може лошо да пострадаш.

Със същото уважение немците са се изказвали и за съветските танкове, които у нас е прието да се наричат вехтории, за трилинейната винтовка, за 45-милиметровото противотанково оръдие, дори за униформата на съветските войници. Според онези, които са воювали срещу Червената армия из поля, гори, сред градски развалини и в окопи, а не в столични кабинети, униформата на съветските бойци е проста, лека, удобна, пределно приспособена за условия на война.

След като обобщих прочетеното, аз още веднъж се убедих, че къпането в студено планинско езеро отрезвява.

Нека сега приложим този прост, но доста ефективен метод към темата на нашия разговор. Нека опитаме да си обясним как комунистическата пропаганда рисува стремежите на Сталин през предвоенния период и през първите две години на Втората световна война. За целта нека съберем на купчини книгите, вестниците, дисертациите, които е фабрикувала официалната идеологическа машина, и да изберем всичко, което успеем да намерим по въпроса. После да се отпуснем и да се постараем да изразим с една дума всички планове и замисли на Сталин (както ги рисува пропагандата).

Тази дума е: ОТЛАГАНЕ.