Виктор Суворов
Последната република (90)

7

В Съветския съюз британският „Викърс“ постоянно и интензивно е бил усъвършенстван. Както вече установихме, първото и главно (след сигурността) изискване към всяко оръжие е способността да убива себеподобни.

Ясно е, че 37-милиметровото оръдие не е можело да удовлетвори съветските командири, затова през 1932 година в Съветския съюз е разработено 45-милиметрово оръдие в танков и противотанков вариант. То е поставяно на Т-26, БТ-5, БТ-7 и БТ-7М, на тежки оръдейни бронирани коли, а също така по две такива оръдия е имало на всеки тежък танк Т-35, но вече като допълнение към основното оръдие с калибър 76 милиметра.

Комедиантите от Министерството на отбраната и техните задокеански лакеи обявяват, че на нашите танкове е имало „жалко 45-милиметрово оръдийце“ (И. Косинский. „Новое русское слово“, 26.06.1989).

Така ли е било?

Не, не е било така. Оръдието не е било никак жалко.

Т-26 е получил огнево кръщение в Испания.

Главният му противник е бил германският Pz-I. Бойно тегло — 5,6 тона. Максимална дебелина на бронята — 13 мм. Въоръжение — две картечници.

За пръв път Т-26 и Pz-I се срещат през 1936 година в Испания. През септември Хитлер изпраща там 41 машини от този тип. А на 13 октомври другата страна получава подарък от другаря Сталин — с парахода „Комсомол“ пристигат 50 Т-26. Германските танкове търпят жестоки щети. Има си хас — те имат по две картечници, а Т-26 — много мощно оръдие и три картечници. И бронята им е двойно по-силна. Т-26 е пронизвал този германски танк от всякаква дистанция. А германският танк дори от упор не е можел нищо да стори на Т-26, защото изобщо не е имал оръдие.

Към края на конфликта Хитлер изпраща в Испания няколко Pz-II. Бойно тегло — 8,7 тона. Максимална дебелина на бронята — 14,5 мм, 20-милиметрово оръдие и една картечница. Т-26 е разбивал и този танк от километър и повече разстояние. А Pz-II е можел да порази Т-26 от пределно къса дистанция при успешно попадение.

През 1937–1938 година в Испания съветските Т-26 са се справяли с германските Pz-I и Pz-II без никакъв проблем.

Войната в Испания завършва през 1939 година. Комунистите я губят не защото Т-26 са били недостатъчно добре въоръжени или бронирани, а защото на народа на Испания никак не харесват колхозите, партийните комитети и другите екзотични нововъведения, натрапвани по съветски методи и съветски образци. Армията на Испания застава на страната на народа и твърдо заявява на пратениците от Москва: комунизмът няма да мине! No passaran! Не проханже!

Виж, към съветските танкове претенции не е имала.