Виктор Суворов
Последната република (94)

4

От година на година лъжата става все по-мерзка. Ето как високочелите експерти от Министерството на отбраната на Русия сравняват Т-26 с германския Pz-I, като го наричат Т-1: „Извънредно много танкове Т-26 бяха картечни танкове, както и Т-1. Съществената разлика беше, че много съветски Т-26 бяха двукуполни, а германските Т-1 — еднокуполни, но също с две картечници. Често в боя едната купола пречеше на другата да стреля, докато наличието на две комбинирани картечници, напротив, даваше възможност за концентриране на огъня. По тегло съветските танкове превъзхождаха Т-1, а по скорост му отстъпваха (28 км/ч и 40 км/ч съответно), макар че бронирането и на едните, и на другите беше на практика еднакво слабо. Силуетът на Т-26 беше по-висок, което явно не говори в полза на последния“ („Красная Звезда“, 25.03.2006).

Според Министерството на отбраната на Русия съветският Т-26 е отстъпвал на германския Pz-I по всички характеристики: по огнева мощ, по скорост, бил е по-висок, т.е. било е по-лесно да бъде улучен, бил е по-тежък, но без никаква полза от това — бронята му пак е била слаба. Германското превъзходство е налице. Къде ти руските тъпанари ще се мерят с висшата раса.

Всеки ученик, който се интересува от темата, може да разобличи клеветата на Министерството на отбраната на Русия. Вземете само тази мила фраза: „Извънредно много Т-26 са били картечни танкове…“ Били са произведени всичко 11 218 Т-26. От тях с картечно въоръжение са били 1176. Изчислете процентите, гражданино министър.

Кремълските идеолози отнасят Т-26 към категорията на остарелите. Но британските конструктори не са били толкова глупави, каквито ги описва „Красная Звезда“. И не е бил толкова глупав другарят Сталин, че да хвърля народните пари за всякакви боклуци. Преди да купи лиценза, съветската комисия внимателно е изучила техническата документация и е провела всестранни изпитания на прекрасната машина. След това в Съветския съюз е било разгърнато масовото производство.

Танкът е бил икономичен, евтин, сигурен, лесен за производство и експлоатация, отличавал се е с нисък относителен натиск върху земята, плавност на движението, добра проходимост. Гъсениците с дребни звена са издържали пробег от 4800 км. По онова време никой в света не е имал нищо равно или близко на това. За сравнение: гъсениците на германския Pz-I са издържали 700 км пробег. Скоростта на танка „Викърс — 6 тона“ не е 28 км/ч, както съобщава „Красная Звезда“, а 22 мили/час („British and American Tanks of World War II“. New York. ARCO, 1969, p. 27). Това, както и да го смяташ, е повече от 28 км/ч.

Но може би произвежданите в Съветския съюз Т-26 не са покривали напълно британския стандарт? Покривали са го. Охо, само да са опитали да не го покрият при другаря Сталин! Всички виновни и невинни моментално са щели да бъдат обвинени във вредителство с всички произтичащи последствия. Преди започването на серийното производство Сталин е поискал отговор не само на въпроса за бойните възможности на британския оригинал, но и за възможността в съветските заводи да се организира производство на буквално същото копие без намаляване на базовите характеристики. И Сталин е получил положителен отговор на въпросите си.

За завод №174, който е произвеждал Т-26, цялото необходимо оборудване е било доставено от САЩ. Защото презокеанският чичко се е оказал добър, нищо не му се е свидело за другаря Сталин. А качеството на работата на инженерите, техниците и работниците с това оборудване е било контролирано от други с хладни сърца и пламенни глави. Ще работиш небрежно, ама друг път.

По нашите пътища Т-26 уверено се е движел с 30 км/ч.

Ха-ха! Но германският Pz-I пак е бил по-бързоходен! Неговата скорост е била цели 40 км/ч! Правилно. По германските пътища.

Pz-I е бил добър за курортен климат, за паради, за оперетни войни. През септември 1939 година Полша се е държала героично. Далеч не като Червената армия през юни 1941 година. Но всички козове са били в ръцете на Хитлер. Полша е била обкръжена почти от всички страни с германски земи, включително от Източна Прусия от североизток и завзетата от Хитлер Чехословакия от юг. И за леките германски танкове не е имало нито едно препятствие. И септември е бил сух и топъл. Трагедия за поляците. За германските войски — кратка победоносна война (вярно, с дълго продължение и печален финал).

А французчетата не са си дали много зор във войната. Поразпуснали са се.

Та така, по добри пътища Pz-I наистина е давал 40 км/ч. Но в тази война не е можел да настига дори колоните пехота и товарните коли. На 4 юли 1941 година, тринайсетия ден от войната, генерал-полковник Ф. Халдер отбелязва в работния си дневник чудовищния недостиг на танкове в германските войски. Танковата група на Гот например по това време изгубила половината си танкове. И същия ден, на същата страница Халдер пише, че танковете Pz-I са бреме за войските. Той препоръчва да бъдат „изпратени в тила за вътрешна охрана на родна територия, за охрана на крайбрежието, както и за бойна подготовка“. И това било частично изпълнено.

Pz-I не е издържал дори две седмици истинска война. В обстановка, когато германските танкове катастрофално не са достигали, се наложило да се откажат от този „танк“. По-добре нищо, отколкото Pz-I.

И ето че Министерството на отбраната на Русия, което знае всичко това, изведнъж обявява, че германският Pz-I пак е бил по-добрият. Гражданино министър, как да си обясним вашата противоестествена любов към Хитлер и неговото победено войнство?