Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

2

Намериха се хора, които са изучили това посещение твърде подробно. Ето как описва появяването на Молотов в Берлин независимият историк Сергей Солдатов: „Молотов е предявил на Хитлер невероятни в империалистически смисъл изисквания, които заслужават най-подробно изложение. Тези изисквания са били потвърдени и от обръщението на съветското правителство от 25 ноември 1940 година, в което е изложен планът на разделянето на света между Германия, Италия, Япония и СССР.

Съветският съюз е искал за себе си:

1. От Финландия — Печенга и Поркала Уд.

2. Опорни пунктове в датските протоци Категат и Скагерак за излаз на Северно море.

3. Опорни пунктове в Югославия на Адриатическо море.

4. Опорни пунктове в Гърция (Солунското пристанище).

5. От Румъния — Южна Буковина.

6. От България — преминаване в съветска орбита и сключване на съответен пакт.

7. От Турция — опорни пунктове на черноморските протоци Босфора и Дарданелите.

8. Опорни пунктове в Персийския залив.

9. Преминаване под съветско влияние на страните на юг от Баку-Батуми, т.е. Източна Турция, Северен Иран и Ирак.

10. Отказ на Япония от концесиите й на Сахалин.

Хитлер и неговото правителство обезумяват от тези изнудвания и оставят съветските претенции без отговор. Но негласно съдбовният отговор все пак е бил даден — месец по-късно и по други канали“ („Таинство воздаяния истории“. Франкфурт-на-Майне, 1995, с. 118–119).

Съдбовният отговор по други канали е решението да се нанесе изпреварващ удар по Съветския съюз.