Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
2
Намериха се хора, които са изучили това посещение твърде подробно. Ето как описва появяването на Молотов в Берлин независимият историк Сергей Солдатов: „Молотов е предявил на Хитлер невероятни в империалистически смисъл изисквания, които заслужават най-подробно изложение. Тези изисквания са били потвърдени и от обръщението на съветското правителство от 25 ноември 1940 година, в което е изложен планът на разделянето на света между Германия, Италия, Япония и СССР.
Съветският съюз е искал за себе си:
1. От Финландия — Печенга и Поркала Уд.
2. Опорни пунктове в датските протоци Категат и Скагерак за излаз на Северно море.
3. Опорни пунктове в Югославия на Адриатическо море.
4. Опорни пунктове в Гърция (Солунското пристанище).
5. От Румъния — Южна Буковина.
6. От България — преминаване в съветска орбита и сключване на съответен пакт.
7. От Турция — опорни пунктове на черноморските протоци Босфора и Дарданелите.
8. Опорни пунктове в Персийския залив.
9. Преминаване под съветско влияние на страните на юг от Баку-Батуми, т.е. Източна Турция, Северен Иран и Ирак.
10. Отказ на Япония от концесиите й на Сахалин.
Хитлер и неговото правителство обезумяват от тези изнудвания и оставят съветските претенции без отговор. Но негласно съдбовният отговор все пак е бил даден — месец по-късно и по други канали“ („Таинство воздаяния истории“. Франкфурт-на-Майне, 1995, с. 118–119).
Съдбовният отговор по други канали е решението да се нанесе изпреварващ удар по Съветския съюз.