Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
4
Началникът на Генералния щаб армейски генерал Квашнин е начертал малко по-различна, но също толкова безрадостна картина: през лятото на 1941 година в германските войски тежките и средните танкове били един път и половина повече, отколкото в Червената армия („Красная Звезда“. 22.06.2001).
За да постигне такъв сензационен резултат, началникът на Генералния щаб на Русия е използвал именно тази отдавна отработена методика на фалшифициране:
— не е споменал общия брой на танковете в съветските и в германските войски;
— изцяло е зачеркнал от статистиката леките танкове;
— събрал е в една камара тежките и средните танкове, създавайки илюзията, че и Хитлер до известна степен е бил готов за война, че и в неговата армия е имало тежки танкове.
Най-важното е, че обявявайки превъзходството на Германия в тежки и средни танкове, началникът на Генералния щаб на Русия е заобиколил подробностите. Не е уточнил: от еди-кой си тип толкова, а от еди-кой си — толкова. Ами че от това генералското съчинение щеше само да спечели. Народът щеше да го похвали: ето, Русия лека-полека се отърсва от невежеството и незнанието на Жуков, ето, и у нас се появяват грамотни пълководци. Умеят да докажат мисълта си.
Но гражданинът голям началник по ниво на военни знания остава на същото позорно ниво, на което е бил и маршал Жуков. Той използва същите фокуси на уличните мошеници, с чиято помощ Жуков е гаднярствал спрямо народа си.
Но защо гражданинът голям началник скача вихрено от връх на връх, без да се задълбочава в подробностите?
Защото хитрите му замъчета са прекалено нежни и крехки. Докоснеш ли ги — цялата конструкция ще рухне.
Когато прочетох сметките на генерал Квашнин, без да искам, сметнах, че началникът на Генералния щаб на Русия просто повтаря измислиците на Гьобелс. Да, ама не! Квашнин е надминал и Гьобелс. Гьобелс е знаел че през 1941 година в Германия изобщо не е имало тежки танкове, а в края на 1942-ра са се появили само отделни образци, които можело да се преброят на пръсти. Гьобелс е пазел своята репутация: излъжеш ли веднъж, втори път няма да ти повярват. Ето защо Гьобелс, опасявайки се, че ще бъде уличен в прекомерно безсрамие, никога не е казвал, че през първия период на войната в Германия е имало тежки танкове. А генерал Квашнин защо да си пази репутацията? Репутацията му е била стабилизирана отдавна и еднозначно.
Гражданино началник, аз вече много пъти съм задавал този въпрос. Използвам случая да ви го задам лично. Обяснете на народа: как Германия е можела един и половина пъти да превъзхожда Съветския съюз по средни и тежки танкове, щом в Германия изобщо не е имало тежки танкове?