Виктор Суворов
Последната република (106)

5

През 1941 година Червената армия не е държала на въоръжение нито Т-18, нито Т-24. Те не фигурират в никакви статистики. Ако някой пожелае да ги отчете, трябва да го прави само в графа „Неподвижни огневи точки, изоставени по «Линията на Сталин»“.

Но комунистическите пропагандисти не искат да забравят много старите съветски танкове, които са били бракувани още през 1938 година. Те са им крайно нужни като доказателство за нашата изостаналост и неподготвеност за война.

Хайде да се съгласим с тях. Хайде да си спомним характеристиките на тези явно остарели танкове и да се посмеем над вековната изостаналост на Русия.

Но ако си припомним качеството на тези танкове, трябва да си спомним и количеството им. Щом някой привежда характеристиките на тези танкове като доказателство за недоразвитостта на Червената армия, хайде все пак да впишем Т-18 и Т-24 в статистиките.

Всяка година се откриват нови данни и числеността на танковия парк на Червената армия към 21 юни 1941 година бавно, но неотклонно расте. Съвсем наскоро експертите се съгласяваха с числото 23 109. После то плавно надхвърли 24 000, после — и 25 000. 25 хиляди вече призна дори „Красная Звезда“ (29.05.2001). В момента според мен най-близо до истината са Михаил Мелтюхов (25 784) и Владимир Бешанов (25 886).

Ако на някого много му се иска да си говорим за Т-18 и Т-24, хайде да си говорим. Но първо да ги впишем в статистиката. В този случай числеността на танковия парк на Червената армия ще изхвърчи далече над 26 000. Това нужно ли ви е?

* * *

Комунистите добре си спомнят и постоянно повтарят колко слаби и тромави били нашите танкове Т-26, Т-28, Т-35, БТ и другите, колко бавни били изтребителите И-16 и бомбардировачите СБ. Не забравят недостатъците им и ги втълпяват в главите на новите поколения. А предимствата и качествата премълчават.

За лошото качество на оръжието се тръби, но количеството му не се записва в статистиката.