Виктор Суворов
Последната република (168)

5

Генерал-майор Тупиков е военен аташе. Той е подчинен на началника на 1-ви (Западен) отдел на разузнавателното управление при Генералния щаб. Над началника на разузнавателното управление е началникът на Генщаба, над него — наркомът по отбраната. Над тях е само Сталин. Това е йерархията. Пряка и ясна. И военният аташе докладва за резултатите от работата си само по тази линия, на първо място — за резултатите от агентурната работа. Той има право и задължение да обсъжда въпросите по провеждането и осигуряването на агентурните операции само със своите преки началници.

Военният разузнавач при никакви обстоятелства не е можел да „предаде“ каквото и да било в НКВД. Берия може да е бил невероятно могъщ и силен, но за военния разузнавач той е външно лице. Разузнавачът при никакви условия не би обсъждал проблемите на своята нелегална дейност с първия срещнат. В дадената ситуация за военния разузнавач генерал Тупиков Берия не е бил нищо повече от първия срещнат. Берия е бил външно лице.

Ако на генерал Тупиков толкова му се е дощяло да сподели с някого съвършено секретните сведения, защо не е изпратил такова съобщение в Народния комисариат по земеделието, или пък по просветата.

В разузнавателното управление при Генщаба всички получавани сведения са били обработвани, анализирани в Информационния отдел, командван от генерал-майор С. Н. Дронов. От този отдел разузнавателните сводки и донесения са били разпращани до всички заинтересовани инстанции в обобщен вид без посочване на източника. Потребителят винаги получава само обезличена информация. Не му се полага да знае от кого именно е постъпила тя. Сведения за източниците на коя да е конкретна информация е можел да поиска само висшестоящият пряк началник: от началника на РУ при ГЩ — началникът на Генералния щаб, от него — наркомът по отбраната, а от него — Сталин.

Данните, получени от военното разузнаване, Берия е можел да получава от Сталин, от Тимошенко, от Жуков, от началника на разузнавателното управление при Генералния щаб генерал-лейтенант Ф. И. Голиков. Обаче пряко от военния аташе — не.

Ако военният разузнавач генерал-майор Тупиков е сглупил да „предаде“ нещо не на своите началници в разузнавателното управление при Генщаба, а на НКВД, т.е. на чужда структура. Берия дори под инквизиции не би признал това на Сталин. За него това би било равно почти на смърт: би излязло, че Берия по примера на Ежов е взел под контрола си военното разузнаване и военните аташета докладват не на своите началници, а на Лубянка.