Виктор Суворов
Последната република (139)

4

Хайде сега да поразсъждаваме за предложенията на Тухачевски и да оценим глупостта на онези, които според израза на Жуков „не виждали по-далече от носа си“ и не създали мощни танкови войски преди войната.

През 1929 година Тухачевски изпраща на Сталин доклад, в който настоява незабавно да се пристъпи към масово производство на танкове. През 1929 година Тухачевски е предлагал да бъдат произведени 50–100 хиляди танка.

Това е било плод на болна фантазия.

Със същия успех е можел да предложи на Сталин да изпрати експедиция на Марс и там да организира комунистическа революция в духа на романа на Алексей Толстой „Аелита“. И сега почитателите на Тухачевски с пресекващи от вълнение гласове щяха да възклицават: ах, колко далече в бъдещето е гледал!

Впрочем Съветският съюз през 1929 година не е можел да изпрати експедиция на Марс. През 1930-а също. Ще се осмеля да заявя, че и през 1931 година такова начинание би завършило с крах. Призивът за една година да се произведат 50–100 хиляди танка по дух и смисъл е призив за полети към далечни планети.

Смело, но нереално.

Съветският съюз не е можел да произведе 50 хиляди танка за една година. Нито през 1929 година, нито през 1939-а, нито през 1944-та, когато цялата страна е била заета само с производство на оръжие. Такова количество танкове Съветският съюз не е можел да произведе нито в мирно, нито във военно време, нито при Сталин, нито при Брежнев, нито при Горбачов. И никой не е можел. Нито една страна в света при пълно напрежение на военната икономика не би могла да произведе 50 хиляди танка за една година. Нито Германия, нито Великобритания, нито САЩ. За 100 хиляди за една година изобщо не говоря.

Именно така е било разбрано това през 1929 година в Кремъл. Вярно, Сталин не е употребил нецензурни думи. Сталин се е постарал с достатъчно мек тон да обясни, че на стратега Тухачевски нещо му хлопа.

Но Тухачевски не мирясвал.

На 30 декември 1930 година той пише на Сталин още едно писмо. И в него заявява: аз не преувеличавам нашите възможности за производство на танкове, напротив! Трябва да говорим не за 100 хиляди танка годишно. Ние сме способни на нещо повече!

Най-високата длъжност на Тухачевски е заместник-нарком на отбраната по въоръжението. Цялата му дейност на този пост е била във вреда на Съветския съюз. Личният принос на гиганта на военната мисъл личи във всичко.

Тухачевски е бил принципен противник на минохвъргачките, смятал ги е за „недоразвита артилерия“. При Тухачевски производството на минохвъргачки е било напълно спряно.

Също тъй яростно гигантът се е изказвал против скорострелните зенитни оръдия с малък калибър. А именно те са нужни на войските.

Пистолетите-картечници Тухачевски е смятал за „полицейско оръжие“, ненужно в нашите условия, тъй като все пак не живеем в Чикаго. Разработеният в средата на 30-те години пистолет-картечница на Дегтярьов въпреки гиганта на военната мисъл все пак е бил приет на въоръжение, но Тухачевски се е прославил с поръчката си за ППД. Той се е разпоредил да се изискат за армията… 300 броя. Съображения: при евентуална война Червената армия ще има около 300 дивизии, значи на всеки командир ще му е нужен по един за самоотбрана.

Тухачевски не е планирал в бойните части да се използват пистолети-картечници. Пистолетът-картечница според Тухачевски е лично оръжие на командир на дивизия. Когато враговете нахлуят в командния пункт, той ще има възможност да се защитава и да не бъде пленен.

Възхитителна логика. Но защо в такъв случай с такова оръжие да не бъдат въоръжени и командирите на полкове? Защо пистолет-картечница да не се даде и на началник-щаба на дивизията?

За да управляваш триста дивизии, трябва да имаш сто управления на корпуси, трийсет армейски и до десет фронтови управления. Защо пистолетите-картечници да са важни само за самозащита на командирите на дивизии? А командирите на корпуси със саби ли ще се отбраняват?

Още по-ужасяващи последствия е имал личният принос на любимия на Жуков Тухачевски в работите на артилерията.

Тухачевски неумолимо е настоявал за пълното превъоръжаване на армията с безоткатните оръдия на Курчевски. Курчевски е предложил над сто различни варианта безоткатни оръдия за пехотата, кавалерията, артилерията, за танковете, самолетите, мотоциклетите, бойните кораби. Нито едно от тези оръдия никога не е издържало не само войсковите и държавните изпитания, но дори заводските. Били хвърлени безумни средства, било пропуснато скъпоценно време, съперниците на Курчевски били обезвредени и смазани.

Резултатът от кипящата дейност на Курчевски е бил кръгла нула.

В областта на авиацията Тухачевски е бил привърженик на масовото производство на самолети със скелет от бамбукови пръчки.

На неговите чудатости бихме могли да се смеем, ако чудатостите му не са прераствали плавно във вредителство.