Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

Ако вярваме на официалните кремълски идеолози, нашите бащи, деди, а сега вече и прадеди, изобщо не са били борци срещу Хитлер, а негови верни съюзници. Предани приятели.

Те са искали да продължат да живеят в мир и дружба с Хитлер, да си правят съвместни паради с нацистите, да маршируват заедно из улиците на покорените градове, да обменят опит в строителството на концлагери, да водят съвместни наказателни операции срещу партизаните, да окичват Москва с флагове със свастики, да се целуват с Хитлер, Гьоринг и Химлер.

А пък Европа кучета я яли! Важното е на нас да ни е добре!

Кремълските идеолози разказват, че нашите бащи и деди са били подли, страхливи хитлеристки слуги, доброволни интенданти и снабдители в хитлеристкия концлагер, разпрострял се по цяла Европа. Дори после самите те да са станали освободители на Европа от кафявата чума — не е било по тяхно желание. Не са замисляли такова нещо, но така се е получило.

Станали са освободители, но не са имали такова намерение. Освободители по неволя. Освободители по недоразумение.

Официалната позиция на кремълската пропаганда толкова безумно противоречи на логиката и здравия смисъл, че дори някои водещи идеолози са започнали полека-лека да осъзнават дълбоката мерзост на собствените им обяснения. Ето защо през последните години се разпространява смекчена версия. Че нали, Сталин планирал да отложи войната до 1942-а, а тогава, вече превъоръжил армията си, разбира се, щял да се включи във войната.

По-просто казано, дори на висше официално ниво започнаха да признават, че Сталин все пак се е готвел да се опълчи срещу Хитлер. Просто, казват, през 1941 година не е имал сили за това. А като понатрупал сили, щял…

Не споря. Съгласен съм. Но какво се получава тогава?

Получава се, че нямам почти никакви различия с официалните идеолози. Несъвпадението на позициите ни е само за времето. Аз доказвам, че Сталин е готвел нападение през 1941 година, а те — през 1942-а.

В това е цялата разлика.

Ами че това е нищо и никакво в сравнение със Световната революция.

Всичко останало съвпада: Сталин е готвел нападение.

Толкова ли е важно: през 1941-а или през 1942 година?

Сериозните историци трябва да вземат под внимание възможността през втората половина на 1941 година войната между Великобритания и Германия да е била прекратена като абсолютно безперспективна за двете страни. И тогава Сталин е щял да остане сам срещу Хитлер. И тогава всички изгоди от отлагането са щели да се превърнат в страшни загуби.

Сериозните историци трябва да помислят и по друг въпрос: а какво е щял да прави Хитлер, докато Сталин е отлагал войната и е превъоръжавал Червената армия? Нима през това време Хитлер е нямало да превъоръжава армията си? Нима Съветският съюз е щял да дръпне напред, а Германия да си остане на предишното ниво?

Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси и 1942 година, като оптимален срок за включването на Червената армия във Втората световна война, ще отпадне от само себе си.

И ще остане 1941-ва.