Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
6
Ако вярваме на официалните кремълски идеолози, нашите бащи, деди, а сега вече и прадеди, изобщо не са били борци срещу Хитлер, а негови верни съюзници. Предани приятели.
Те са искали да продължат да живеят в мир и дружба с Хитлер, да си правят съвместни паради с нацистите, да маршируват заедно из улиците на покорените градове, да обменят опит в строителството на концлагери, да водят съвместни наказателни операции срещу партизаните, да окичват Москва с флагове със свастики, да се целуват с Хитлер, Гьоринг и Химлер.
А пък Европа кучета я яли! Важното е на нас да ни е добре!
Кремълските идеолози разказват, че нашите бащи и деди са били подли, страхливи хитлеристки слуги, доброволни интенданти и снабдители в хитлеристкия концлагер, разпрострял се по цяла Европа. Дори после самите те да са станали освободители на Европа от кафявата чума — не е било по тяхно желание. Не са замисляли такова нещо, но така се е получило.
Станали са освободители, но не са имали такова намерение. Освободители по неволя. Освободители по недоразумение.
Официалната позиция на кремълската пропаганда толкова безумно противоречи на логиката и здравия смисъл, че дори някои водещи идеолози са започнали полека-лека да осъзнават дълбоката мерзост на собствените им обяснения. Ето защо през последните години се разпространява смекчена версия. Че нали, Сталин планирал да отложи войната до 1942-а, а тогава, вече превъоръжил армията си, разбира се, щял да се включи във войната.
По-просто казано, дори на висше официално ниво започнаха да признават, че Сталин все пак се е готвел да се опълчи срещу Хитлер. Просто, казват, през 1941 година не е имал сили за това. А като понатрупал сили, щял…
Не споря. Съгласен съм. Но какво се получава тогава?
Получава се, че нямам почти никакви различия с официалните идеолози. Несъвпадението на позициите ни е само за времето. Аз доказвам, че Сталин е готвел нападение през 1941 година, а те — през 1942-а.
В това е цялата разлика.
Ами че това е нищо и никакво в сравнение със Световната революция.
Всичко останало съвпада: Сталин е готвел нападение.
Толкова ли е важно: през 1941-а или през 1942 година?
Сериозните историци трябва да вземат под внимание възможността през втората половина на 1941 година войната между Великобритания и Германия да е била прекратена като абсолютно безперспективна за двете страни. И тогава Сталин е щял да остане сам срещу Хитлер. И тогава всички изгоди от отлагането са щели да се превърнат в страшни загуби.
Сериозните историци трябва да помислят и по друг въпрос: а какво е щял да прави Хитлер, докато Сталин е отлагал войната и е превъоръжавал Червената армия? Нима през това време Хитлер е нямало да превъоръжава армията си? Нима Съветският съюз е щял да дръпне напред, а Германия да си остане на предишното ниво?
Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси и 1942 година, като оптимален срок за включването на Червената армия във Втората световна война, ще отпадне от само себе си.
И ще остане 1941-ва.