Виктор Суворов
Последната република (119)

6

Сега да обърнем проницателния си поглед към тежкия френски танк. Германците са запазили името на танка B-1, а B-1bis са преименували на B-2. Ако четем откровенията на задокеанския доброжелател, пред нас се разкрива нещо твърде мощно. Нашият КВ има 76-милиметрово оръдие, а страховитият французин — оръдие от почти същия калибър — 75 милиметра, още едно — 47 милиметра, а освен това огнехвъргачка. И бронята на французина е 60 милиметра не само в челото, но и навсякъде.

Те пък да бяха ни съобщили и каква е била мощността на двигателя. Но задокеанският откривател, кой знае защо, я е премълчал. Да можехме да видим и снимка, но „Красная Звезда“ не е публикувала и нея. А нали би било по-добре веднъж да видим това чудо на френската техника, отколкото хиляди пъти да чуем задокеанските трели.

Ето защо ние сами ще намерим изображение на изучавания обект. И ще го оценим.

Какво виждаме?

Преди всичко виждаме допотопна ходова част, явно наследена от танковете от Първата световна война. И нищо чудно. След онази война Франция е лежала на лаврите си. Маршалите й са били провъзгласени за национални герои. Авторитетът им като сияещ връх е пронизвал небесата.

Точно там е била бедата.

Генералите-победители винаги се готвят не за наближаваща война, а за миналата. И то без да бързат. От 1918 година във Франция са се съгласували изискванията към бъдещ танк. Тези изисквания били окончателно съгласувани с всички заинтересовани инстанции едва през 1927 година. Но това изобщо не означава, че изискванията са отразявали прогресивните възгледи от 1927 година. Те са отразявали възгледите от 1917 година.

Какво е попречило на френските стратези през 1917 година да разгромят германската армия? Попречили са им картечниците. Какво им трябва за в бъдеще? Трябва им машина, която ще настъпва право към картечницата и ще я разстреля от упор, като така ще отвори път на своята пехота.

Именно това решили. Наглед този танк най-много напомня първите британски танкове: гъсениците обхващат корпуса. Разликата е, че французите са пригодили отгоре към своето чудо малка кула, за която ще стане дума тепърва.

Какво друго виждаме?

Виждаме щамповани звена „на възглавнички“. Сцеплението с почвата е минимално. При изкачване и слизане танкът се е плъзгал, на мека почва е буксувал.

Нека обърнем внимание и на занитването. Не че прекалено държа на това. Който разбира, ще оцени.

Какво друго?

Виждаме и много странно разположение на въоръжението — 75-милиметровото оръдие с много къса цев не се намира в куполата, а в челната част на корпуса. А над нея има малка купола с 47-милиметрово оръдие и картечница. Дължината на цевта на 47-милиметровото оръдие е 34 калибъра: няма нищо за възхищение.

Недостатък на всички френски танкове, включително на този, е била тясната купола за един човек. Той е и командир, и мерач, и зареждач. Момче за всичко. В най-остарелия съветски Т-26, въоръжен с 45-милиметрово оръдие, двама наблюдават бойното поле: мерачът — постоянно, командирът с известно разсейване, докато зарежда. А във всички френски танкове в куполата има един човек: стреляш и проследяваш накъде е полетял снарядът, после се извръщаш от прицела, зареждаш оръдието и пак се взираш в прицела, мисли какво се е променило, докато си се извръщал. В съветския танк мерачът не се разсейва за зареждане. Докато снарядът лети към целта, мерачът вече е готов да стреля отново.

Във френския танк в куполата е седял командирът на танка. Той не само е стрелял със своето 47-милиметрово оръдие и с картечницата, но в качеството си на командир е трябвало да дава указания на главното оръдие, поставено в корпуса. Ако пък е бил и командир на поделение, е трябвало да ръководи и повереното му поделение.

Но и това не е всичко. Картечницата в куполата не е била комбинирана с оръдието. В най-остарелия Т-26 оръдието и картечницата са в един блок — натиснеш едното копче и стреляш с оръдието, после другото — с картечницата. А тук картечницата, кой знае защо, се е местела на 10 градуса наляво и на 10 надясно спрямо цевта на 47-милиметровото оръдие. Защо е било нужно, след като и без това куполата се върти на 360 градуса?

В съветските Т-28 и Т-35 картечницата също е била установена независимо от оръдието. Но нали в онези куполи е имало по трима души. На картечницата е работел специално поставен за нея човек. Така че оръдието и картечницата са можели да стрелят едновременно по една или по различни цели.

А във френската купола, предназначена за един човек, трябвало тя да се върти цялата, а после и картечницата да се доизвърта в различни посоки. Защо е трябвало усложняват и без това крайно сложната машина? Този шедьовър на военната техника е имал още една странна особеност: главното оръдие калибър 75-милиметра е можело да стреля само напред. Това оръдие има прекалено къса цев. Бързам да съобщя: 17 калибъра. Това е дори по-лошо, отколкото при германските танкове. Там има оръдие от същия калибър, но дълго 24 калибъра. Щом германският е бил наричан огризка и фас, как предлагате да наречем този красавец?

Но и това не е краят на странностите. Ето я коронната: мерачът на главното оръдие е имал подемен механизъм, но не и обръщателен.

И какво е трябвало да прави? За целта е бил предвиден извънредно сложен механизъм за насочване на оръдието с целия корпус на танка. Мерачът е насочвал вертикално с помощта на подемния механизъм, а водачът е насочвал хоризонтално с помощта на волана, обръщайки целия танк към целта.

След Втората световна война шведите са осъществили подобна идея на свой танк, там и вертикалното, и хоризонталното насочване се е осъществявало с целия корпус на танка. Но това е било направено въз основа на технология от 1960-те години. Тази система не е получила нито по-нататъшно развитие, нито разпространение.

А французите са строили своите танкове въз основа на технология от 20-те години. И от това, меко казано, нищо не е излязло.

Ако френският танк B-1 се е появил в хода на Първата световна война, цена е нямало да има. И никакви проблеми с бойното приложение: водачът държи курс право към стрелящата вражеска картечница, а на мерача остава само да донасочи вертикално. Стрелял е почти от упор, почти под носа си.

Но през Втората световна война са се появили множество други много по-важни и опасни цели. Главната е била вражеският танк. Противникът е трябвало да завърти само куполата си, а тромавият французин — целия си корпус. Пък и ползата от това е била нищо и никаква: късата цев плюс прекомерно сложният начин за насочване са правели невъзможна прицелната стрелба на повече или по-малко значителни дистанции.