Виктор Суворов
Последната република (192)

4

От 1922 до 1941 година Сталин не е заемал никакви държавни постове. Управлявал е всичко, без да отговаря за нищо. Бил е просто секретар на партията. А партията не е държава и не е правителство. Тя е съюз на съмишленици. И нищо повече.

Но на 4 май 1941 година Сталин в преддверието на победоносната освободителна война заема поста глава на правителството, за да не дели с никого славата на велик освободител, за да има възможност да издаде Главната заповед в живота си не иззад кулисите, а официално.

Същия ден Сталин поставя Александър Сергеевич Шчербаков на поста властелин и повелител на всички съветски писатели, художници, композитори, музиканти, актьори, режисьори, балетмайстори, журналисти, редактори, цензори, въжеиграчи и клоуни, футболисти и плувци, илюзионисти, поети, певци и пр., и пр.

Под пълния и безразделен контрол на Шчербаков попадат всички творчески съюзи, издателствата, киностудиите, театрите и кината, цирковете и стадионите, вестниците, списанията, радиопрограмите и всичко останало от този род. Шчербаков е имал много длъжности: секретар на ЦК, началник на Совинформбюро, в хода на войната — заместник-нарком по отбраната, началник на Главното политическо управление и пр.

Сметката е следната: Сталин издава Главната заповед на XX век, а Шчербаков отговаря за пропагандисткото обезпечаване.

На фронта на идеологическата борба Шчербаков се развихря с цялата си мощ и широта. Вярно, войната не поема в замисленото русло. Но той се справя и така.

Ето ви като пример един миниатюрен шедьовър на Шчербаков — малък откъс от съобщение на Совинформбюро от 22 август 1941 година: „Само през последните три седмици нашите войски разгромиха:

а) 3-а, 4-а, 7-а, 10-а, 11-а, 12-а, 13-а, 14-а, 16-а, 18-а, 19-а, 20-а танкова дивизия…“

Като се има предвид, че на съветско-германския фронт през 1941 година са действали 19 германски танкови дивизии, както и че през други седмици германските танкови дивизии също са понасяли загуби, трябва категорично да признаем, че (ако се вярва на Шчербаков) към края на август 41-а година Хитлер е останал без танкови войски.

В същото съобщение по точка „б“ Шчербаков изброява номерата на трийсет и седемте германски пехотни дивизии, напълно разгромени през трите августовски седмици.

По точка „в“ Александър Сергеевич изброява 2-а, 8-а, 14-а, 17-а, 18-а, 20-а, 25-а, 27-а моторизирана дивизия, унищожени през август. Те са били всичко 14. Ако си спомним за юни и юли, можем да не се съмняваме, че след два месеца боеве Хитлер е останал и без моторизирани дивизии.

Хем има и точка „г“ за дивизии на СС и точка „д“ за отделни полкове от различни дивизии.

Вярно, Хитлер е можел да посъбере едно-друго, но „много германски дивизии са запазили само номерата си“.

А Сан Сергеич не мирясва: „За два месеца боеве германската армия загуби в убити, ранени и пленени над два милиона души… По уточнени данни за двата месеца на войната германците са загубили около 8000 танка, 10 000 оръдия, над 7200 самолета… В ожесточените и непрестанни двумесечни боеве Червената армия загуби 150 хиляди убити, 440 хиляди ранени, 110 хиляди безследно изчезнали, или всичко 700 хиляди души, 5500 танка, 7500 оръдия, 4500 самолета“.

Сега ние знаем, че за двата месеца боеве практически напълно е била разпръсната из горите, разгромена и пленена предвоенната петмилионна кадрова Червена армия. Останали са само запасняците. А германските загуби — по един милион на месец — това са, меко казано, героичните балади на Александър Сергеевич.

От първия ден на войната Шчербаков и подобни нему другари са съчинявали невероятни сказания, отпечатвали са ги и след като са ги съобщавали на целия свят, са ги прибирали в архивите. Сега нашите научни светила грижливо, като свещени реликви изваждат старите машинописни странички и като отрязват очевидните глупости и несъмнените лъжи, подкрепят с шчербаковските бисери своите теории.

И заявяват гордо: трябва да се пише, като се опираме на архивите!

Това наистина е удобно. Стъпвайки върху „документите“ на Шчербаковото ведомство, можеш да докажеш всичко, което ти наредят.