Виктор Суворов
Последната република (47)

1

През 1933 година Хитлер идва на власт в Германия и съветската дипломация веднага разгръща интензивна борба за създаване на антихитлеристки блок: да защитим Европа от Хитлер! Да осигурим колективна безопасност!

Борбата за колективна безопасност е предмет на особена гордост за комунистите: та нали те първи са съзрели опасността и са направили всичко възможно, за да запазят Европа от война.

„Борбата на СССР за колективна безопасност мина през няколко последователни етапа. Първа стъпка по този път бе предложението на Съветския съюз да се подпише спогодба за определяне на агресията и агресора (нападащата страна), издигнато на 6 февруари 1933 година на Международната конференция по разоръжаването“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза“. М, 1961. Т. 1, с. 82).

Ето колко сме подредени ние. На 30 януари 1933 година Хитлер е назначен за канцлер, а точно след една седмица Съветският съюз вече прави първата си стъпка към осигуряването на колективна безопасност в Европа!

Комунистите, естествено, не се задоволяват с това. Борбата едва започва! От Кремъл върху правителствата в Европа се стоварва лавина от предложения: регионални пактове! всеобщо разоръжаване! общоевропейска система за сигурност!

На 12 декември 1933 година Централният комитет на комунистическата партия взема специално решение за разгръщане на борба за колективна безопасност…

Направено е много. Дори твърде много. Има какво да си спомни човек. В Съветския съюз, а сега в Русия, професори със сълзи в гласа (и удостоверение на КГБ в джобовете) разказват на студентите за онези далечни дни: гордейте се с делата на нашите вождове и дипломати! Колко много са правели те, за да запазят Европа от войната и Хитлер!

А ние ще озадачим кагебистките професори с въпроса: за какво му е била на Съветския съюз колективната безопасност? Заради какво кремълските шутове са разигравали цялата тази комедия?