Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

2

На откритията на гражданина Шчербаков тучните стада мои критици отвърнаха с бурен възторг. Редакцията на „Военно-исторический журнал“ не бе затрупана с опровержения и протести. Напротив. Събра се цяла тълпа официални опровергаващи, които подхванаха откровенията на изпитателя Шчербаков и ги понесоха към масите в качеството на аргумент, окончателно потапящ „Ледоразбивачът“.

Историята с Ме-209 в качеството на убийствен антиледоразбивен аргумент използваха публично:

— армейски генерал М. Гареев;

— генерал-майор Ю. Горшков;

— Ю. Мухин;

— Г. Барановски;

— Г. Иваницки;

— А. Ланшчиков.

И цяло научно войнство: не е имало такъв самолет! Следователно „Ледоразбивачът“ е потопен!

Ще напомня на така наречените сериозни историци и също толкова сериозни пълководци, че Ме-209 навремето бе детайлно изучен от съветските авиационни конструктори. На него са летели наши славни летци-изпитатели, сред които С. П. Супрун. Те бяха други хора. Познаваха авиацията, обичаха я.

Но как е могло един съвършено секретен германски самолет да бъде изучен от нашите конструктори и летци? Ами много лесно. Сталин, повтарям, е обръщал особено внимание на скоростта на самолетите. Затова взел, че наредил да се закупят от Германия 36 най-нови самолета от 12 типа. Не е можел великият вожд на световния пролетариат да подмине машина, която лети най-бързо от всички в света.

А наивният Хитлер, както е известно, безгранично (до определен момент) е вярвал на Сталин. Хитлер взел, че продал въпросните най-добри самолети. Включително Ме-209. И ги е продал не за бойно използване от Червената армия, а именно за подробно изучаване. По-просто казано, Хитлер продал не самолети, а секрети.

И така Хитлер търгувал с авиационни секрети през 1940 година. Когато Германия вече затъвала в тресавището на Втората световна война. За Хитлер вече нямало изход от това тресавище. Загазил я.

Но до каква степен трябва да е вярвал на Сталин… До каква степен трябва да се е нуждаел от стратегически суровини, та по време на войната да продава срещу нефт и зърно своите военни и технологически тайни!

Казват, че Хитлер не смятал руснаците за хора, не вярвал, че те могат нещо да присвоят или изкопират. Затова не се страхувал.

Така си е. Но не е бивало да изключва и друга възможност. Другарят Сталин е можел да сподели Хитлеровите секрети с Чърчил и Рузвелт. Хем той да се възползва, хем да си компенсира всички разходи. И да излезе на печалба. (Което, между другото, и направил.)

Но Хитлер не е имал друг изход. Налагало му се е дори да търгува с морски и авиационни тайни.

Изпитанията на най-новите германски самолети, включително и на Ме-209, се провеждали край Москва в Изследователския институт по летене, който днес носи името на именития летец-изпитател Громов. Интересно, дали гражданинът Шчербаков е чувал някога за Громов и за Летателно-изследователския институт? Или ще захване яростно да опровергава и тяхното съществуване?