Виктор Суворов
Последната република (95)

5

Комунистите не се предават: но нали германският Pz-I има висока плътност на огъня!

Граждани, за какво ви е плътност, след като танкът и без това е невъзможно да се използва в тази война? След като на тринайсетия й ден се е наложило да го отстранят от бойните части. В тиловите части на Германия край складовете за дървесина пазят мъже с двуцевки, е, нека и Pz-I им помагат. С високата си плътност. Не са ставали за нищо друго. През лятото на 1941 година истинската война едва е започвала, не е имало нито кал, нито сняг, нито студ, а Pz-I вече не са били в състояние да воюват. А знаете ли какво им се е случило през октомври?

Поради ужасния недостиг на танкове не всички германски командири отстранили Pz-I. Така че историята е оставила за потомците снимки и кадри: германски танк е пльоснал в руската кал.

И за каква плътност на огъня говорим? Германският Pz-I има една купола с две картечници. Екипаж — двама души: водач и картечар. Съветският Т-26 от най-първата серия има две куполи и във всяка — по картечница. Екипажът му е трима души: водач и двама картечари. Съответно вътрешният обем на съветския танк е по-голям. Но този обем трябва да се защити с броня. Ето защо теглото му е било по-високо.

Странна логика цари в Министерството на отбраната на Русия — един германец обстрелва една цел едновременно с две картечници, затова плътността на огъня е висока. А двама руснаци независимо един от друг обстрелват с две картечници същата цел, но при нас плътността на огъня е ниска. Така ли?

Но защо? И в първия, и във втория случай една цел се обстрелва едновременно с две картечници. При равни други условия плътността на огъня ще бъде еднаква.

Гражданите експерти от Министерството на отбраната на Русия са обяснили предимствата на германската конструкция, но са забравили да споменат предимствата на съветската (т.е. британската). В германския танк две очи следят бойното поле, в съветския — четири. Водачът не се брои. Той си има свои грижи. Вероятността двама съветски картечари да открият целта е по-голяма, отколкото един германски.

Ако германецът сгреши при установяването на прицела, ако не е избрал правилно изпреварването, ако не е преценил силата и посоката на вятъра, двете картечници ще стрелят по нищото. А ако единият съветски картечар е сгрешил, другият ще го поправи.

Ако на германеца му е влязло нещо в окото, той няма да стреля прицелно. А при нас ще замлъкне само едната купола. Другата ще работи.

Ако вражески изстрел отнесе главата на германеца в куполата, куполата ще замлъкне. А при нас за такъв случай съществува втора глава. Като на Змей Горянин. И едната не пречи на работата на другата: ти напред и надясно, аз — напред и наляво. Ако в моя сектор има нещо важно, действаме по моя команда. Ако важното е в твоя сектор — действаме по твоя.

Идеята за две картечни куполи в един танк не е толкова глупава, гражданино министър, колкото изглежда на невежите. Още от Кримската война в средата на XIX век и до наши дни първостепенна задача на всяка армия във война е да пробие фронта на противника. А тази задача се свежда в края на краищата и до пропъждане на пехотата от окопите и другите укрития. През 1943 година на Курската дъга германската армия така и не е успяла да реши тази задача. Артилерията е стреляла, минохвъргачките са свирепствали, авиацията е бомбардирала, танковете са газели окопите, събаряли са стените им. Но окопите са много, откъде танкове за всичките. Тъкмо за такива случаи е бил измислен британският танк с двете куполи — „чистач на окопи“. Като пресича окопа, танкът извърта куполите си в противоположни посоки и очиства окопа от всичко живо едновременно вляво и вдясно от себе си. И едната купола не пречи на другата. И тук не е нужна никаква концентрация, защото огънят се води от пределно къса дистанция — до първия завой на окопа.

Но дори това не е най-важното. Пехотата на бойното поле е не по-малко важна цел от танковете и артилерията. Проблемът е, че целите са много и всичките — дребни. Затова е била твърде важна способността на бойната машина да поразява едновременно няколко цели. Pz-I е можел да стреля само по една цел, а нашият Т-26 — по две едновременно. И това е от значение. Двайсетина години по-късно американците във Виетнам поставиха на бронетранспортьора М-113 три картечници: една отпред и по една от двете страни. Трима картечари можеха да обстрелват едновременно три различни цели.

Между другото, и германците след войната са стигнали до същото. На тяхната БМП^[1] „Мардер“ са поставени три огневи точки, всяка от които има почти кръгов огневи сектор и води обстрела независимо от другите.

Погледнете и армията на Израел. От старите танкове (между другото, Т-54, Т-55 и Т-62) израилтяните свалят оръдейните куполи и вместо тях поставят четири, че и пет картечни огневи точки. И за всяка картечница има отделен картечар. И никой на никого не пречи. Екипажът на такава машина е в състояние да води бой наведнъж срещу много цели, всяка от които е дребна и подвижна. Ако пък следваме логиката на Министерството на отбраната на Русия, би трябвало един боец да стреля едновременно от пет цеви. За повече плътност.