Виктор Суворов
Последната република (31)

5

Този цитат Жуков е повтарял много пъти, година след година. Ето един пример — откъс от писмото му до Хрушчов от 18 април 1964 година: „Висло-Одерската операция, както Ви е известно, е една от най-грандиозните операции. Съветските войски я проведоха блестящо, с което заслужиха всеобщо възхищение. Дори враговете бяха принудени да признаят…“

И Жуков, като коз от ръкава си, хвърля на масата цитата, че Европа не била виждала нищо подобно от времената на гибелта на Римската империя…

След Жуков този цитат цели десетилетия повтарят генерали, маршали и академици. Кой ли само не ги е повтарял! Стане ли дума за значителни военни постижения, си спомнят Мелентин: „Невъзможно е да се опише…“

Ето че влязохме в ново хилядолетие. И Червената армия отдавна я няма, а началникът на Генералния щаб на Руската армия армейски генерал Ю. Н. Балуевски бърбори като навит с пружина: „Невъзможно е да се опише… Европа не е виждала нищо подобно от времената…“

Да речем, че няма лошо. Победен хитлерист е признал невероятно високото ниво на стратегическо майсторство на висшия команден състав на Червената армия през заключителния етап на войната, в частност на Жуков и Конев, които тогава са командвали войските на двата фронта по главното стратегическо направление. Защо да не се повтарят толкова ласкателни за нашето военно самолюбие думи?

Ами защото това не е похвала, а обвинение.

В немския оригинал и във всички преводи става дума далеч не за блестящи победи на Червената армия: „Това беше трагедия от невиждан мащаб. В старите германски земи — Източна Прусия, Померания и Силезия, руснаците проявиха зверска жестокост. Невъзможно е да се опише всичко, което се случи между Висла и Одер през първите месеци на 1945 година. Европа не е виждала нищо подобно от времената на гибелта на Римската империя“.

Веднага след войната недоубитият хитлерист е обвинил Червената армия във варварство, вандализъм, в безцелно и масово унищожаване на хора и материални ценности, кражби, грабежи, насилие, мародерство.

Нашите генерали и маршали е трябвало или да отвърнат на обвиненията, или да мълчат. Но героят на Съветския съюз, генерал-лейтенант от танковите войски А. П. Панфилов, за да угоди на най-великия стратег на всички времена и народи, като дребен мошеник, е сменил картата. В руския превод думите за зверската жестокост са отпаднали и обвинението се е превърнало в химн.

Като е избягал от отговор с мръсно крадливо извъртане, генерал-лейтенант Панфилов е признал предявените обвинения за обосновани: нямаме достоен отговор. Изходът ни е един: да изопачим смисъла на обвиненията и да ги превърнем във възхвала.

И ние половин век се самозалъгваме с фалшивата похвала, която нашите пълководци сами са сътворили с помощта на ловките си ръце и дългите си ножици. За половин век нито един офицер, нито един генерал, нито един маршал, професор или академик не е намерил време да прочете тази книга в оригинал или в превод на друг език освен руския. Никой не е заподозрял фалша.

Ще кажа нещо повече. Началникът на Генералния щаб на РФ армейски генерал Балуевски не е чел тази книга и на руски език. Има доказателство за това. Много отдавна, преди 30 години, някой по погрешка е изписал името на германския генерал — О. Мелентин. И така си е останало. Цитиращите Мелентин не преписват от книгата, а един от друг. Момчетата, които са съчинявали статията на генерал Балуевски, са написали името точно така — О. Мелентин. И това е доказателство, че цитатът е преписан от чужда статия или доклад. Защото ако те бяха преписвали цитата от книгата, макар и фалшифицираната книга, щяха да напишат „Ф. В. фон Мелентин“.