Виктор Суворов
Последната република (69)

4

А защо все пак в тази история се появи Бонапарт?

Не бързайте. Сега ще обясня.

Хиляди години преди Бонапарт пълководците са знаели най-важното правило на войната: трябва да пресичаш пътищата за снабдяване на врага и да пазиш своите пътища за снабдяване от вражески опити да ги пресекат. Бонапарт е успял да изрази тази мъдрост най-просто от всички.

Добре си е бил Жуков в Монголия. Войските му са били 57 хиляди. За снабдяването на тази групировка съветски войски са били нужни титанични усилия. Всичко необходимо е трябвало да бъде превозвано с автомобили. Десетки хиляди тонове — на стотици километри. Това е било достатъчно за кратка операция.

Сега си представете групировка от 2, че и от 4 милиона бойци с колосално количество въоръжение и бойна техника. На тях в случай на война е предстояло не да провеждат краткосрочна операция, а да водят дълга изтощителна война. При това положение не можеш да минеш нито с десетки, нито със стотици хиляди тонове. Тук става дума за милиони тонове боеприпаси, горивни и смазочни материали, инженерно имущество, резервни части и пр., и пр. Такова количество товари е можело да се прекара само по железопътни линии.

Изискването да се предоставят коридори през Полша е означавало ни повече, ни по-малко преминаване на всички железопътни линии на Полша под контрола на Червената армия. Това на свой ред е означавало преминаване на цялата икономика на суверенната държава под контрола на червените командири.

Че как иначе?

Ето например един командир на стрелкови корпус. Той има 60 хиляди бойци. (Да не забравяме, че другарят Сталин се е заканвал да изведе дивизии от по 19 хиляди войници.) Командирът трябва например да снабди своя корпус с три железопътни ешелона със 122-милиметрови гаубични снаряди. Нали не може да обяснява на началник-гарата какво кара и закъде.

Не може и да чака да му дадат вагони. Някакви си гадни капиталисти си въртят далаверите. А съветският командир има да изпълнява бойна задача. Не я ли изпълни, ще го разстрелят. Е какво, ще чака ли той проклетият буржоа да си разтовари вагоните? По-лесно е да разстреля буржоата, а товара му да изхвърли от вагоните, отколкото да подлага главата си под чекисткия револвер.

Хем корпусът не е един, много са. 60 стрелкови дивизии — това са 20–25 корпуса. 120 дивизии са 40–50 корпуса. Има и кавалерийски корпуси. И авиационни. И танкови. И ПВО. И на всички е нужен транспорт, без никакво бавене, начаса. И на всички командири на дивизии — също.

Какви други варианти на поведение на съветските командири има по отношение на железопътния транспорт? Да си представим: седят червените командири и чакат кога пановете ще решат транспортните си проблеми, а после ще си спомнят за тях, клетите, и ще се наканят да им заделят локомотиви и вагони… Ами че то такъв момент може никога да не настъпи. Железопътният транспорт винаги е претоварен. Локомотивите и вагоните винаги са натоварени…

Освен това… На някаква дистанция пановете са подхванали ремонт. А искали ли са разрешение? Колкото до нас, ние нямаме право да разкриваме плановете си. Затова не ние с тях, а те с нас трябва да съгласуват къде, кога какво може и трябва да ремонтират. А ние трябва и да им посочим къде и на какви места трябва да се повиши пропускателната способност, къде да се развият разклонения, къде да се построят рампи за разтоварване за танковете. Че как инак ние ще се оправяме без всичко това?

Така че искаме или не, на всяка гара ще трябва да поставим съветски военен комендант, който в случай на нужда би могъл да спре цялото движение, да поиска да се разтоварят и изхвърлят всички товари, а подвижният състав незабавно да се изпрати на посоченото място в посочения срок. При това всички маршрути незабавно да се разчистят за нашите превози.

А за да има комендантът съответния авторитет, на всяка гара ще трябва да се постави гарнизон.

Но и това не е всичко.

Седи някакъв чичка на гарата, потропва си нещо с ключ: ти-ти-ти-та-ти-ти… Можем ли го разбра какво предава? И на кого? Не е редно. Трябва да поставяме свои хора. Защото инак няма да можем да регулираме движението.

Железопътните линии по онова време не са можели без телеграф и телефон. Затова заедно с преминаването на железниците под контрола на съветската администрация под същия контрол е трябвало да преминат и всички линии за комуникация. Но покрай железопътните линии са били прокарвани жици не само за вътрешните железопътни нужди, а и всички държавни линии. И е било невъзможно да се отдели едното от другото: обслужвали са ги едни и същи комуникационни възли.

Вземем ли железопътните свързочни линии под контрола си, трябва да вземем под контрол и възлите. А те са общи с държавните. Вземем ли комуникационните възли под контрола си (щем или не щем) — цялата държавна комуникационна мрежа е в ръцете ни.

А заедно с нея — и цялата власт в държавата.