Виктор Суворов
Последната република (70)

5

Преминаването на полските железопътни линии под съветски контрол е означавал и още един аспект, за който не бива да забравяме. В случай на война прехвърлянето на хилядите, десетките хиляди, стотиците хиляди и милионите тонове военни товари от широколинейни в теснолинейни вагони сериозно би усложнило снабдяването на воюващите части на Червената армия. Прехвърлянето би забавяло снабдяването, което и без това винаги и навсякъде е първостепенен проблем. Освен това местата за прехвърляне биха били пределно уязвими. Затова въвеждането на милионните съветски бойни контингенти на територията на Полша с цел водене на бойни действия срещу Германия неминуемо би изисквало пригаждането на полските железопътни линии по съветски стандарт…

Опитвали ли сте някога от един покрит вагон да разтоварите сандъци със снаряди, да ги изтеглите и качите в друг вагон? Колко войничета и колко време ще са ви нужни за това?

Пак добре, ако вагоните са един до друг. Ами ако предстои да се разтоварват тук, а да се мъкне товарът е-ей там? Тогава не е имало контейнери и товарителна техника. А между мястото на разтоварването и мястото на натоварването стоят безкрайни ешелони…

Или (което е по-лошо) — ешелонът трябва спешно да се разтовари, а празните вагони за натоварване още не са подадени. Затова мъкнем товара е-ей там. А пък утре — от е-ей там до мястото на натоварването.

Но вие имате не един, а хиляди вагони. И след такова прехвърляне е неизбежно някоя стрелкова дивизия да получи вместо 76-милиметрови снаряди сандъци с авиационни прибори. А танков полк вместо танкови гъсенични вериги — конски подкови. Защото прехвърлянето от хиляди вагони в хиляди други става сред псувни и избухващи бомби.

Случвало ли ви се е някога да зареждате танк с гориво от железен варел? Лостът на помпата е като на месомелачка. Въртиш го и бензинът ромоли по тръбичка от варела в резервоара. Повъртиш двайсетина минути и ръката ти се откъсва. А бензинът във варела почти не е намалял… Сега си представете прехвърляне на бензин, дизелово гориво и разни други от цистерните на един ешелон в друг. И не можеш да разчиташ на каквито и да било преливни устройства. А в небето кръжат вражески бомбардировачи. Наблизо войничета мъкнат на гръб сандъци с патрони и снаряди, търкалят качета със сельодка и кисело зеле, мъкнат като мравки бали сено…

В мирно време вагоните се повдигат с крикове и талигите им се сменят. Това изисква огромен разход на енергия и време. По време на война за това няма нито енергия, нито време. И никой няма да разреши да се ангажират десетки хиляди войници с прехвърляне на товари. Затова германците през 1941 година, когато са се придвижвали навътре в Съветския съюз, са били принудени да пригаждат съветските коловози по европейски стандарт.

След това Червената армия, настъпвайки, е била принудена отново да пригажда всичко по съветски стандарт — чак до границите, а после и до самия Берлин.

В случай на въвеждане на милиони бойци от Червената армия на територията на Полша и преминаване на полските железници под контрола на съветската военна администрация съветското командване е щяло да бъде принудено незабавно да започне пригаждане на полските железопътни линии, без да чака войната. В противен случай в момента на започването на войната най-боеспособните части на Червената армия са щели да се озоват далеч от своите снабдителни бази без възможност да получават всичко необходимо за воденето на бойни действия.