Виктор Суворов
Последната република (103)

2

Но какво представлява Т-18? Що за животно е?

Т-18 е бил приет на въоръжение в Червената армия през 1927 година. Тежал е 5,8 тона. Екипаж — 2-ма души. Броня — 16 мм. Двигател — 35 к.с. Максимална скорост — 16–22 км/ч. Въоръжение — 37-милиметрово оръдие и една картечница.

Танкът нееднократно е бил модернизиран. Последният му вариант е Т-18М: двигател — 50 к.с., въоръжение — 46-милиметрово оръдие и картечница.

Щом си спомнихме за Т-18, нека не забравяме и Т-24. Приет е на въоръжение през 1930 година. Екипаж — 5-има души. Тегло — 18 тона. Двигател — 300 к.с. Въоръжение — 45-милиметрово оръдие и 4 картечници. Били са произведени 26 машини от този тип.

Животът на Т-18 и Т-24 е бил кратък. Това са нашите първородни танкове. Извеждали са ги като резерв с насищането на Червената армия с танкове Т-26 и БТ. През 1936 година Ленинградският военен окръг е получил 160 Т-18 за използване в качеството на огневи точки в укрепени райони. От всички танкове, превръщани в огневи точки, са сваляли гъсениците, ролките, двигателите, силовата предавка и всичко останало, което повече не им е трябвало. Оставали са празният корпус и куполата с въоръжението. Всички останали вътрешности са отивали за претопяване.

На 19 април 1938 година началникът на Главното бронетанково управление командирът на корпус Д. Г. Павлов и военният комисар на това управление П. С. Алилуев изпращат до Главния военен съвет на РККА своите предложения за използване на остарялата танкова техника.

Павлов и Алилуев предлагат на полигона към НИИАБТ^[1] да се организира музей на бронетанковата техника, да се заделят средства за създаването му, да се предадат на музея трофейни, несерийни и остарели образци на бойни машини. Освен другите сред първите експонати са били два Т-18 и два Т-24. (Ако посетите най-богатия танков музей в света, спомнете си с добро за Дмитрий Григориевич Павлов.).

В същия документ Павлов и наблюдаващият го политкомисар предлагат Т-18 и Т-24 да се снемат от въоръжение към танковите войски на Червената армия, 860 Т-18 и Т-24 да се предадат на военните окръзи за използване в качеството на огневи точки в укрепени райони. В това число влизат и 160-те Т-18, използвани по-рано за същите цели в Ленинградския военен окръг.

Около 80 напълно износени Т-18 и два Т-24, които не били годни нито за укрепените райони, нито за музея, Павлов и неговият комисар предлагат да бъдат изпратени за претопяване заедно със запаса от резервни части. „Корпусите на танковете Т-18 и Т-24, които поради техническото си състояние не могат да бъдат използвани в укрепените райони, детайлите и агрегатите, трансмисиите и ходовата част на танковете Т-18 и Т-24, чиито корпуси се предават на укрепените райони, както и всички останали резервни части за тези танкове, поради неизползваемост да се предадат за претопяване като вторична суровина“ (РГВА^[2]. Фонд 4. Опись 19. Дело 55. Листы 24–27).

Предложенията на Павлов и Алилуев са приети.

Та така, Т-18 и Т-24 са били на въоръжение в Червената армия. Навремето. Докато… Три години преди германското нахлуване тези танкове са снети от въоръжение и бракувани. Празният железен сандък, който не е в състояние да се движи, в който няма нито гъсеници, нито двигател, нито силова предавка, нито система за захранване, нито прибори за управление, не е танк. Неподвижни укрепления хората са строили от хилядолетия. А танкът се е появил през XX век. Той се отличава от крепостите, замъците, редутите, бастионите и другите укрепления със способността си да се движи.

Която и да е неподвижна конструкция не е танк. Наричайте тези неща както искате, само не и танкове, не плюйте в душата на танкистите.