Виктор Суворов
Последната република (60)

2

И не е ли време да видим какво точно сме предлагали ние!

Преди години известно време работих в Женева. Тогава там се водеха преговорите за безопасност и сътрудничество в Европа. После постигнатите в Женева договорености бяха подписани в Хелзинки.

Защо в Хелзинки ли?

Защото на другаря Брежнев му било по-удобно да стигне с влак от Ленинград до Хелзинки. А със самолет до Женева не му било удобно. Затова подписването беше пренесено от Швейцария във Финландия. И делегациите на 34-те останали страни от Европа и Северна Америка отидоха там, където беше удобно на другаря Брежнев…

Но цялата дългогодишна предварителна работа беше свършена в Женева. И аз имах възможността да се любувам отвътре на механизма на изработването на решенията. В Женева освен съветския посланик постоянно се намираше другарят Семьонов, заместник-министърът на външните работи на СССР, ръководител на съветската делегация. Заедно с него в най-добрите хотели на Женева живееше цял катун служители на Министерството на външните работи. Те бачкаха като негри на памучни плантации. От зори до зори. Водеше се битка за всяка запетая. Дълги години сериозни хора от много страни се занимаваха с наливане от пусто в празно.

Москва бдително следеше всяка произнесена дума, всяка вписана в протоколите буква. И най-дребното недоглеждане или несполучлива фраза се наказваше с ужасен скандал. От Москва долитаха шифровани съобщения и тогава откарваха получилия сърдечен пристъп другар Семьонов в свръхлуксозна болница, достъпна само за арабски шейхове и пролетарски вождове…

Щом се появеше надежда за успех след дългогодишните словоблудства, в Женева довтасваше другарят Громико, член на Политбюро и министър на външните работи, а след него — два самолета консултанти…

Едновременно в Женева другите делегации водеха множество други преговори: за морските граници и териториалните води, за морското право, за разпределението на радиочестотите, за намаляването на стратегическите въоръжения и пр., и пр. Подходът беше същият: няма да дадем нито сантиметър своя земя на враговете!

Дипломатическите баталии, да го знаете от мен, изобщо не отстъпват по напрегнатост на танковите сражения.

А най-тежките дипломатически битки се водят не между противниците, които се опитват да се разберат, а между партньорите, които не си вярват взаимно.

Изключение от тези правила са били преговорите между военните мисии на Великобритания, Франция и СССР в Москва през август 1939 година.