Виктор Суворов
Последната република (131)

3

С тежкия танк комедията е била още по-забавна. Американските конструктори така и не успели да създадат тежък танк нито преди войната, нито по време на нея. В началото на 1945 година се появява средният танк „Пършинг“. Хубав танк е бил. Естествено, според американските представи. Вярно, двигателят му е бил бензинов. Танкът е имал 90-милиметрово оръдие с дълга цев. За среден танк от заключителния етап на Втората световна война дори много добре.

Само че…

„Куполата имаше особеността да всмуква снарядите, вместо да ги отразява“ („Tanks“. Amber Books Ltd. London. 2004. Р. 69).

С това проблемите не се свършвали.

При проектирането на куполата са били допуснати грешки, които са довели до нарушаване на баланса на тежестите. Куполата е имала такава форма и е била така разположена на корпуса, че дългоцевното оръдие с теглото си е изтръгвало куполата от корпуса. За да уравновесят оръдието, се наложило да заварят към тилната страна на куполата чугунен противовес от тон и половина.

И тогава теглото на танка надхвърлило 40 тона. И тогава „Пършингът“ попаднал в категорията тежки. Ура! Излиза, че дори и американците са били способни да създадат тежък танк!

Но не се радвайте преждевременно. Нека направим сметка: на гърба на някой не твърде силен чичка стоварват чувал с пясък, претеглят го заедно с този чувал и го причисляват към тежка категория. Нека помислим: добавила ли му е сили тази ненужна тежест? Станал ли е по-силен от излишния товар? Станало ли му е по-лесно да тича, да скача и да се бие с тази ненужна тежест?

Един конструктор на танк с всички сили се старае да пести всеки грам тегло, за да използва тези грамове за засилване на броневата защита, мощността на оръдието и двигателя. Конструкторите на танкове пестят от дреболии до такава степен, че цилиндровият блок на двигателите на съветските танкове се правел от алуминий. Но ето ви един случай, когато на танка се стоварва ненужна тежест.

След като попаднал по недоразумение в категорията на тежките танкове, „Пършингът“ се почувствал твърде некомфортно в такава компания. 90-милиметровото оръдие по онова време щяло да бъде подходящо за среден танк. Но не и за тежък. Калибърът на германските „Тигри“ е бил малко по-малък, но цевите им са били много по-дълги. Ето защо „Пършингът“ не е съперничел на „Тигрите“ нито по брониране, нито по огнева мощ. Камо ли пък на ИС-2.

По време на войната поради липса на по-добър „Пършингът“ е обявен за тежък, но веднага след войната преквалифициран в среден. Америка не успява да създаде тежък танк, сравним със съветските и германските.