Виктор Суворов
Последната република (55)

3

Отказът на Полша да пуска войски на Червената армия през нейната територия става за кремълската пропаганда универсален аргумент с огромна мощ. На въпроса защо е бил сключен пакт с Хитлер следва незабавният отговор: ами Полша отказа да ни предостави коридори! Ние бяхме готови да защитаваме Полша, а тя не пожела.

Направо убийствена логика: пусни ме в дома си, аз ще те защитавам. А не ме ли пуснеш, ще те разкъсам на парчета.

Другарят Ворошилов, иззад чийто гръб стърчат мустаците на Сталин, поставя въпроса така: или полската държава пуска Червената армия на своя територия, или Червената армия заедно с Хитлер унищожава полската държава.

Това е типично мафиотска постановка: ще защитаваме вашия ресторант, ще го приемем под топлото си крило. Не сте съгласни? Тогава ще го вземем със сила. Или ще го подпалим.

Като разглеждаме тези събития от позицията на новото хилядолетие, сме принудени да признаем, че решението на полското правителство да не пуска червените на своя територия е било безусловно правилно.

Да започнем от чисто етичната страна.

Ако Съветският съюз е възнамерявал да защитава Полша от германската агресия, преговори е трябвало да се водят не с Великобритания и Франция, а с Полша. Щом въпросът е бил за безопасността на Полша и Съветския съюз, какво общо имат тук Великобритания и Франция?

Великобритания и Франция са си имали свои интереси, те са можели да съвпадат с интересите на Съветския съюз, а са можели и да не съвпадат. А интересите на Полша по конкретния въпрос на сто процента са съвпадали с интересите на Съветския съюз: да не пуснем Германия на изток!

Така че, когато е ставало въпрос за възпиране на движението на Германия на изток, на масата на преговорите е трябвало да бъде поканена преди всичко Полша. Но другарят Ворошилов не се е сетил за това. Вместо него е мислел другарят Сталин и изводът му е бил типично сталински: няма да каним Полша, ще решаваме въпросите за полската безопасност зад гърба й, ще искаме отговори на жизненоважни за поляците въпроси не от правителството на Полша, а от британците и французите. И ще искаме тези отговори незабавно!

По-просто казано, въпросите за безопасността на Полша са били решавани без нейното участие, така, сякаш Полша не е суверенна държава, сякаш Полша вече е извън играта, сякаш не във Варшава, а в Париж и в Лондон трябва да се решава въпросът дали Червената армия да бъде пусната на полска земя, или не.

Трябва със съжаление да признаем, че делегациите на Великобритания и Франция са били съставени от не най-умните хора. Още щом Ворошилов поставя въпроса за коридорите през Полша, представителите на Великобритания и Франция е трябвало незабавно, дружно и остро да отговорят: ние нямаме право да решаваме този въпрос, не сме упълномощени да го обсъждаме. Но британските и френските мъдреци се хващат в сталинския капан — оставят се да ги въвлекат в дискусия.

Сметките на Сталин се оказват точни. Да се поставя за обсъждане проблем, свързан със суверенитета на Полша, без да бъде поканена полска делегация за преговорите, е означавало преднамерено открито и нагло дипломатическо оскърбление. Ако правителството на Полша е отговорело положително на поставения въпрос, това би било позор за страната и национално унижение.

Представете си, че някакви хора зад затворена врата решават дали да пускат в дома ви външни хора, или да не пускат. Не ви викат в компанията си. След като се разберат помежду си, подават глави иззад вратата: ей, драги, какво ще кажеш, съгласен ли си?

Аз бих пратил такива мъдреци на майната им. И правителството на Полша е постъпило именно така. Не е можело да постъпи другояче и не е имало такова право! При всяко положение принципната политика е единствено правилната. Правителството на Полша в случая е проявило дълбока принципност. Чест и хвала!

Последвалите събития напълно потвърждават правилността на решението на полското правителство. Няколко месеца по-късно Естония, Литва и Латвия разрешават да пуснат на своя територия гарнизони на Червената армия. Разбира се, пускали са тези части в името на „подсигуряването срещу германската агресия“. Червената армия не е могла да осигури никаква безопасност на прибалтийските страни. През лятото на 1941 година Хитлер за две седмици изритва съветските „защитници“ от Прибалтика.

Затова пък това „подсигуряване“ още през лятото на 1940 година се развива във „въстание на народните маси“, сваляне на законните правителства, „доброволно включване в братското семейство на народите“, колективизация, масово унищожаване на хора и окупация, замислена за вечни времена.

Ако през 1939 година правителството на Полша е дадяло съгласие да пусне Червената армия на своята територия, след твърде кратко време във Варшава е щяла да избухне „социалистическа революция“.

Полша не е можела да се реши на подобна стъпка. И правилно. Финландия, голяма част от Полша, Естония, Литва, Латвия, Бесарабия навремето са влизали в състава на Руската империя. След рухването на империята те не са се подчинявали на Москва. В началния период на Втората световна война Съветският съюз се опитва да върне всички тези земи под своя контрол. Полша и Финландия се съпротивляват, в резултат след войната те запазват своята държавност, макар и накърнена. А всички, които през 1940 година приемат съветските войски без съпротива, след войната са включени в Съветския съюз.

Правителството на Полша е отказало да пусне съветските войски през своята територия, защото е разбирало как ще свърши това. Полското правителство е отказало да пусне съветските войски и това е подвиг. С тази стъпка правителството на Полша е осигурило на полския народ да възроди страната в далечното бъдеще. В началото на новото хилядолетие темповете на развитието на икономиката на Полша са най-високите в Европа. Една от главните причини е, че поляците винаги са се съпротивлявали на комунизма, включително и през лятото на 1939 година.