Виктор Суворов
Последната република (181)

4

Но това не е всичко.

Само за един ден, 22 юни 1941 година, Великият маршал на Победата е втрещил войските с ТРИ директиви, всяка следваща от които е опровергавала предишната.

Ако ТОВА не е стъписване, какво е?

Но Жуков не е говорел за своето стъписване, за всичко е обвинявал Сталин. Това е една от ключовите сцени в „Спомени и размисли“: още не се е разсъмнало, а Жуков звъни, Жуков иска, Жуков настоява, Жуков докладва обстановката, а подплашеният Сталин не може дори да продума. Дали го е обзел страх, дали стъписване, дали пък и едното, и другото?

Тази сцена, както и всички останали, във всяко ново издание става все по-ярка и завладяваща. На любителите препоръчвам да сравнят различните издания на Жуковия шедьовър, от първото нататък…

Тъй като Сталин не издавал никакви заповеди, цялата държавна машина не помръдвала. Бездействието на Сталин означавало бездействие на цялото правителство и на висшето командване на Червената армия.

В мемоарите си Жуков с удоволствие описва стъписването на Сталин. И пак Жуков в списание „Коммунист“ гневно опровергава това стъписване. Трябваше ли великият стратег да обвинява злобеещите буржоазни лъжци, след като самият той е бил техен първоизточник?

Жалко само, че разказите на Жуков за късогледството на Сталин (и за далновидността на Жуков) са поместени в мемоари, които са преведени на всички възможни езици, а декларациите на Жуков, че Върховното главнокомандване „никога не е било в състояние на стъписване“ и „твърдо е ръководело борбата на съветския народ“ са публикувани в списание „Коммунист“, четено само от крайно любознателни единици, и то само при крайна необходимост!