Виктор Суворов
Последната република (8)

1

Доста интересно е, че докато Жуков е бил жив, е съществувала и не е била оспорвана от никого съвсем друга версия за събитията, предшествали Парада на победата. И тя е била основана не върху нечии съмнителни спомени, уж намерени след смъртта на автора, а върху документи на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Армейски генерал С. М. Щеменко е съобщил: на 24 май 1945 година Сталин взел решение да се проведе парад и утвърдил най-важното — датата и двете централни фигури.

Датата е точно след един месец — на 24 юни.

Парада ще приема Жуков, ще го командва Рокосовски („Генеральный штаб в годы войны“. М., Воениздат, 1968, с. 395).

Четвърт век след излизането на мемоарите на Щеменко „уточненият“ вариант на мемоарите на Жуков разкрива съвсем друга картина: Сталин възнамерявал да излезе пред войските лично на бял кон, но на 15 или 16 юни се случила белята и ето че на 18 или 19 юни Сталин възложил на заместника си Жуков задължението да приеме парада.

Книгата на Щеменко напълно изключва такъв ход на събитията: още на 24 май Сталин е дал ясни разпореждания кой ще командва и кой ще приема парада. С други думи — още от началото Сталин не си е запазвал мястото на приемащ парада. Не е възнамерявал да се кипри на кон пред войските.

Информацията на Щеменко е материал от първа ръка. С организацията и планирането на парадите, както и с планирането на бойните операции, се занимават оперативните отдели и управленията при щабовете. Началник на Главното оперативно управление при Генералния щаб на втория етап от войната и веднага след нея е бил генерал-полковник Щеменко. Именно на него и на началника на Генералния щаб, армейския генерал Антонов, Сталин е възложил отначало да подготвят общите съображения, а после и подробния план на този величав парад.

През 1968 година, в момента на излизането на мемоарите му, Щеменко не само е жив, но и заема високия пост на първи заместник-началник на Генералния щаб. Той е бил готов не само да отговаря за думите си, но и да ги потвърди с всякакви документи, защото е имал неограничен достъп до тях. Никой обаче не му е възразил.

Щеменко продължава: „Опитахме се да докладваме подготвения ритуал на Върховния, но той дори не пожела да ни изслуша.

— Това си е работа на военните. Сами решавайте — заяви Сталин“ (пак там, с. 402).

Ако Сталин се е готвел да приеме парада лично, трябвало е денонощно да изучава процедурата на предстоящия грандиозен спектакъл. Защото приемащият парада е трябвало да се появи на коня си точно в 10 часа, с последния удар на часовника, от портите на Спаската кула, едновременно с командващия парада, който е щял да препуска насреща му, да се озове в центъра на площада пред мавзолея, да приеме рапорта, да обходи всички полкове, строени на Червения площад, да спре пред всеки флаг, да удържи коня на място, без да му позволи да се изправи на задни крака, да пожелае здраве на полка, да изслуша гръмкия отговор, да го поздрави с победата и под звуците на гръмовния отговор да препусне нататък с манежен галоп, като по никой начин не бива да позволи на коня полеви галоп.

А и това не е всичко. Всеки път ездачът е трябвало да подкарва коня с левия крак и да спазва ритъма. Приемащият парада е трябвало да обиколи войските, строени не само на Червения площад, но и на улица „Горки“, на Манежния и на Театралния площад, и навсякъде да повтаря и повтаря поздравите си. И всеки път да спира коня мигновено, и всеки път да потегля от място в галоп, а когато се връща на Червения площад, да измине стръмнината в точно определен вид тръс. След като завърши обиколката на войските, е трябвало пъргаво да скочи от коня. Пред цялата огромна публика. Пред кинокамерите.

Тази работа е изисквала продължителна и много сериозна подготовка. Защото инак човек като нищо може да препусне към друга степ.

Според свидетелството на армейски генерал Щеменко, който е планирал спектакъла, Сталин не е проявил никакъв интерес към процедурата, той дори не е пожелал да изслуша обясненията. След като е дал най-общи разпореждания, Сталин не се е заинтересувал от подробностите, тъй като поначало е оставил за себе си ролята на страничен наблюдател.