Виктор Суворов
Последната република (85)

2

Количеството, както са ни учили, също е качество. Към началото на юни 1941 година съветската промишленост е произвела 11 218 танка от този тип. Част от тях е била изгубена в Испания, в Монголия, във Финландия. Но нещичко е останало. На 22 юни 1941 година Червената армия е имала 10 026 танка Т-26 (К. Калашников, В. Феськов, А. Чмыхало, В. Голиков. „Красная Армия в июне 1941 года“. Новосибирск, Сибирский хронограф, 2003, с. 147).

Какво значи 10 хиляди танка от един тип? Много ли е това или малко?

Нека сравним: на 1 септември 1939 година Хитлер започва Втората световна война, имайки на разположение 2977 танка от всички предназначения и типове. Всички те са били леки. Тогава в Германия не е имало средни танкове. Камо ли пък тежки. А в Червената армия към началото на септември 1939 година само от Т-28 е имало 9605 броя.

Между другото, в „Ледоразбивачът“ съм допуснал една грешка. Написал съм, че по моите пресмятания през 1941 година танковете Т-26 в Червената армия са били около шест хиляди. Решил съм, че по-добре да сбъркам към намаляване на истинския брой, отколкото към прекалено увеличаване. А танковете БТ ми бяха излезли около седем хиляди. Затова бях написал: Танковете БТ са произвеждани в най-голямата в света серия.

Не е трудно да сбърка човек. В онези години, когато песъчинка по песъчинка събирах материали за „Ледоразбивачът“, всички сведения за производството и наличието във войските на танковете Т-26, Т-27, Т-28, Т-35, Т-37А, Т-38, БТ и другите бяха абсолютно недостъпни.

Нещо повече, в официалните многотомни парадно-пропагандни описания на войната много рядко успявах да намеря дори споменаване, че танковете Т-26 са съществували. Прелистете мемоарите на Жуков, намерете поне едно споменаване на най-масовия танк на Червената армия и на планетата Земя. Поровете се! Няма да намерите.

Прелистете тежките томове на официалната история на войната. Същият резултат. Идеологическата прислуга на Централния комитет е помнела и писала (намалявайки) само за броя на най-новите танкове. Всички останали са били отнесени към категорията „леки и остарели“ и напълно изметени и изхвърлени от статистиката.

Но ето че след краха на Съветския съюз картината започва да се прояснява. Паркетните генерали и чиновниците от военната наука все така ревниво пазеха своите тайни. Но редът в страната се поразклати, държавният механизъм започна да скърца, да се троши и от това се възползваха любителите на историята. Те събираха троха по троха сведения за броя на танковете и внасяха в тях известен ред.

И щом мъглата на държавната тайна се разпръсна донякъде, в мен се вкопчиха критиците: БТ били произвеждани в най-големи серии ли? Да, ама не! Т-26 е бил произвеждан в още по-големи количества!

Съгласен съм с критиците. Вземам си думите назад.

Но и аз имам претенции към моите любезни критици. Нещо много грамотни станахме сега, когато някой вместо вас се докопа до истината, събра сведенията, анализира ги, почисти ги от плявата и достъпно ви разясни ситуацията. А къде бяхте вие тогава? Във времената на тоталното комунистическо будалкане на народа аз пишех за леките танкове и споменавах цифри напълно съпоставими с истинските. Кой от вас тогава се осмели да си спомни за тези танкове и да оповести какви да е числа, па дори и не съвсем точни?

И защо ми търсите сметка? Моето незнание е разбираемо и оправдано. Не аз съм източникът на мракобесието. Не мен трябва да уличавате. И не на мен трябва да търсите сметка. В Съветския съюз всички архиви бяха не в моите ръце, а в ръцете на родната комунистическа партия, съветското правителство, Държавна сигурност, Министерството на отбраната, Генералния Щаб и останалите също толкова уважавани структури. Тях дръжте отговорни.

От 1941 година чак до деня на позорния си крах всенародно любимата власт за 50 години не направи нищо за изучаването на войната. Напротив, тя направи всичко възможно, за да затъпче, проскубе и изтръгне от народната памет всички спомени за тази война. Изучаването на войната и запазването на спомена за нея бяха подменени с издигане на уродливи паметници и помпозно-сълзливи тържества. Под звуците на сладки речи и бравурни маршове, на салюти и вопли за патриотизъм родната власт изпокри по архивите истината за войната и не пусна никого да припари до тези архиви.

Четете позорния официален хрушчовски шесттомник. Какво е казано там за броя на Т-26?

Ами нищо не е казано. Там този най-масов в света танк изобщо не е споменат. А какво е казано за БТ? За Ер-2, за Су-2 и Ар-2?

Четете още по-позорния официален брежневски дванайсеттомник. Какво се съобщава там за Т-26? Също нито дума.

Аз, без да имам достъп до съвършено секретните материали за производството на танкове в Съветския съюз, изчислих броя на Т-26 с недостиг от 40 процента. А маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков, който по длъжност е трябвало да планира войната, изобщо не е знаел, че съществуват такива танкове. Преди войната не е знаел, по време на войната и след нея също не е знаел. И не е искал да знае. Аз съм сбъркал с 40 процента, а „маршалът на победата“ и хабер си е нямал. Жуков не се е занимавал с изучаване на войната и на другите е забранявал, докато е имал власт.

Човек би казал — щом на Жуков войната не му е била интересна, да не е писал мемоари! А пък щом си се захванал, поне веднъж да беше надникнал в архивите. Нали за теб те са били отворени.

И какъв е резултатът? Ами никакъв. Жуков не само че е нямал представа колко БТ, колко Т-26, колко Т-35 и Т-38 са били на негово разположение — с такива дреболии той, естествено, не се е занимавал — но не е знаел и общия брой на съветските танкове. Дори приблизително. Преди войната не е знаел. По време на войната не е знаел. И след войната не е намерил време да полюбопитства. В своята „най-правдива книга за войната“ той не си е спомнил нито броя на БТ, нито броя на Т-26. Не търсете при него и сведения за самолетите ДБ-Зф и Пе-8.

Ето, граждани критици, за какво трябваше да се заяждате. Ето кого трябваше настървено да хапете по петите, краката и задника. Аз нямах възможност, но все нещо направих, а той е имал всички възможности, но не е правил нищо. Цял живот е танцувал и свирил на хармоника. А своите спомени и размисли за войната дори не е намерил време да прочете.