Виктор Суворов
Последната република (86)

3

Не е чел своите мемоари и маршалът на Съветския съюз Иван Степанович Конев.

За разлика от неграмотната жена, която е била водеща в групата автори на „спомените и размислите“ на Жуков, съчинителите на мемоарите на Конев са споменали Т-26, но ето как: „Т-26, БТ-5, БТ-7 бяха бързоходни, но слабо въоръжени, с лека броня; те горяха лесно и изобщо бяха несигурни на бойното поле. Германските средни танкове до голяма степен ги превъзхождаха по бойни качества“ („Сорок пятый“. М., Воениздат, 1966, с. 122).

А колко са били?

Това съчинителите са забравили да кажат.

Творците на този шедьовър са причислили Т-26 към категорията на бързоходните. И тази идиотщина е публикувана от Военното издателство. И тази глупост са чели нашите академици, доктори, генерали и адмирали. Книгата на Конев, както и книгата на Жуков, е била обсъждана на стотици и хиляди организирани от Централния комитет читателски конференции във всички военни академии и училища, във воинските части, съединения и щабове. И никой никога не е упрекнал неграмотните, безотговорни стратези в пълното им непознаване на собствената им армия, която са имали честта да управляват и командват.

Великият пълководец Конев и сериозните историци, които са съчинявали мемоарите му, са обявили, че нашите леки танкове са имали лека броня. Но са забравили да съобщят каква броня са имали германските леки танкове. Нима германците са се изхитрили да поставят на своите леки танкове тежка броня? Ако е така, тези танкове вече не могат да се нарекат леки.

Мъдреците от екипа на Конев са обявили, че нашите танкове са били слабо въоръжени, като са забравили да сравнят 45-милиметровото оръдие на БТ и Т-26 с германското 20-милиметрово оръдие на Pz-II и с танка Pz-I, който не е имал никакво оръдие.

Сериозните историци и техният орденоносен покровител са забравили да споменат, че през 1941 година най-мощното танково оръдие на САЩ е било от 37-милиметров калибър, а най-мощният и тежък британски танк „Чърчил“ през 1941 година е имал 40-милиметрово оръдие.

Конев е обявил, че по бойните си качества „германските средни танкове до голяма степен превъзхождали“ съветските леки танкове. Извод: ето какви глупаци сте вие, руснаците — вашият лек танк е по-слаб от германския среден!

Браво на този стратег! Браво за този научен метод!

Виждате ли колко глупави и изостанали са тези руснаци: техният боксьор лека категория не може да надвие германски боксьор от средна категория!

Универсален метод. Лотария без губещи: да сравняваш несравними неща. Ами че с такава методика аз мога да докажа каквото си пожелая. Ето например: в нито един съветски „Запорожец“ не може да се побере толкова народ, колкото се побира в американски автобус.

Това е то вековната изостаналост! А една германска крава дава повече мляко от всички руски мечки.

До каква степен на оскотяване трябва да е паднал човек, до каква степен трябва да е мразел Родината и народа си, за да сравнява нашия лек танк с германския среден и на тази основа да прави на посмешище страната си пред целия свят!

Е, защо тогава, граждани критици, удряте мен, а не закачате неграмотните клеветници Жуков и Конев? Къде сте били, когато продажните мошеници с маршалски пагони открито и нагло са се глумили над народа си?

Пълен провал са и многотомните съчинения на всички останали маршали. Нито един от тях не е споменал броя на танковете в Червената армия през лятото на 1941 година. Те са запомнили само най-новите. Намерете в мемоарите на поне едного от тях сведения за броя на другите танкове.

И за авиацията намираме същите бели петна. Прелистете мемоарите на нашите прославени асове, на разните Покришкиновци и Кожедубовци. Червената пропаганда е обявила Покришкин едва ли не за герой. Но този герой е писал за какво ли не, само не за авиацията. Щом нашите „три пъти герои“ и „два пъти герои“ са знаели, че няма да им позволят да споменават в мемоарите си числа, трябвало е да проявят героизъм и да не пишат мемоари.

Но нашите „герои“, кой знае защо, не са проявили героизъм.

Разните разнообразни „институти“ и „академии“ в своите научни изследвания са се интересували само от подвизите, от подвизите и пак от подвизите. Повечето измислени. Всички архиви са били в ръцете на разните Телпуховски, Некрич, Деборин и тем подобните Хвостов и Грильов. Те са наричали себе си военни историци. Дори нещо повече. Величаели са се като сериозни историци. А единственото интересуващо ги занимание е било да си делят длъжности и звания, ордени и вили, но нито един от тях никога не е съобщил дори приблизително нито броя на танковете БТ в Червената армия, нито на Т-26, нито на Т-28, нито на Т-35, нито на Т-38. Ето на такива дейци трябва да търсите кусурите. Тях трябва да разобличавате. Тъкмо на тях, а не на мен, трябва да търсите сметка.